Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушало в тихия ми ѝ шепот…
Живял някога един магьосник в тъмната гора. В една пещера си направил свой дом, който имал прозорци, издълбани в канарата, здрава порта от масивно дърво и коминче, иззидано от камъни.
През деня събирал треви и билки, пера от птици, камъчета, мъх, кости от оглозгани животни, корени, листа, кори от дървета.
Вечер, когато луната застивала в тъмното небе и тръгвала по своята сребриста пътека, той започвал да прави своите магии. Сипвал в едно голямо котле всичко и казвал високо своите заклинания.
Арарамммм… араммм... арарамммм….
Започвала отварата да къкри, издигал се гъст дим и излитал от комина на къщичката. Магьосникът обичал добрите хора и наказвал злите...
Когато магият ...