***

     Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да смени звездната си туника, по която все още имаше червеникав прах от Земите на Айда. Новата ѝ премяна беше  сияеща и изменяше вида и цвета си, в зависимост от това, дали е в пълната светлина или в сенчестата гънка на Аурис. Накрая Мага приседна на приличащото на листо от дъб и реещо се в пространството легло. Сякаш цялата ѝ  аура въздъхна. Тя вдигна плавно брадичката си и се вгледа в сферата, която бавно се рееше и туптеше – жива енергийна маса. Зад прозрачната  мембрана бяха двете нисши, които всъщност вече щяха да са висши. При едната процесът на сливане и промяна беше започнал, при другата, независимо от това, че вече можеше да се видят вътрешните цветни енергийни  потоци, все още се искаше време и…” Е, това вече ти ще реши,Сияйна! Съгласна съм на всичко, освен…” – премина като повей през Висшата. Два чифта блестящи зеници се бяха впили в нея – едните възмутено светеха, а другите – несигурно премигаха. Мага се засмя, но само миг след това нейният светъл образ придоби строг и властен израз:

   – Да чуя сега, къде е родната ми дъщеря ? – гласът и стържеше по проблясъците на аурите на двете нисши, но беше нежен, сякаш живо невидимо същество се триеше в тях.

    – Не знаем нищо за родната Ви! – отвърна остро Даника и още по-гневно продължи. – И откъде да знаем нещо такова, като това къде се намира някоя Висша излъскана вамперка? Ако всичката тази дандания е била, просто за да питате за това, можехте да го направите и там, където си бяхме!

     Клокочещият звук от смеха на Мага изпълни пространството и нагъна силно процеждаща се светлина през начупените като фасети стени на покоите :

    – Скъпа моя, нима си мислиш, че не бих познала бледите оттенъци на пожеланата и избрана от мен, родна ми? Сигурно вамперите са изпили доста от теб, но светлината на Налл е способна да възроди цял Аурис, така че… - тук Мага спря. Настъпилото беззвучие, сякаш криеше скрита заплаха в недоизказаното.

    – Ако знаехме къде е, щях с удоволствие да те информирам, стига това да освободи мен и Наая! – изкрещя и Даника. Тя се страхуваше за съдбата на малката, но това не и пречеше да бъде такава, каквато винаги е била – просто себе си. Очаквайки сблъсъка между двамата Висши, тя дори не бе разбрала как двете с Наая се озоваха на новото непознато място, окъпано в приглушена светлина. На всичкото отгоре се намираха в кълбо, приличащо на огромен балон създаден от тънка силова мембрана. В началото, обстановката им се видя плашеща, макар да беше с милиони пъти по –добра от тази в къртичините. Но Даника и Наая познаваха само земите на Айда и всичко по-различно, дори и красиво им се виждаше като опасност.”Все пак дали ще ни изпият Нисши вампери или тези ще ни ползват като опитни образци, все ще има край, само различни начини да го достигнем.” – си помисли Даника. Лъскавата Висша  я дразнеше с думите,подхода и държането си, и доколкото разбра от думите на онзи, който я нападна в чесновите лютиви полета, същата беше и причината те двете с Наая да бъдат тук, където и да се намираше това „тук”.Даника потръпна, нещо в нея заколкочи, изви се и зазвънтя.

Мага,  потропваше с дългите си прозрачни пръсти, върху рамката на листовидното ложе, без да изпуска от поглед какво става в реещата се из пространството сфера. Огледът и не продължи много, но  Наая и Даника усетиха щипещо неудобство. Изведнъж Висшата махна с ръка и пред тях се появи блед трептящ образ. Една прекрасна Висша ауриста с лазурно синьо сияние, танцувайки се рееше из светлинния небосвод и пееше със сладък омаен глас:

„Бъди такава, мила ми, душице!

Не се раздирай от болезнени тъги!

 Не се загубвай в мокрия паваж,

обляна от солеността на щипещи сълзи.

Дъждовни са,онези, същите, сивеещи от дните

 притичващи със времето край нас.

И птиците, летящи из простора,

крещят беззвучно, нямат глас,

когато под сърцето нещо ги раздира,

чернее поглед беловлас,

и вътре нещо чупи се – умира.

А смърт ли е?Или тъга?

Или начало в чиста светлина?

Бъди такава! Росна след тъгата,

окъпана от отраженията на сърцето,

 трептящо в чувствена позлата,

и пеещо омайна сладка песен

 на дива и въздушна самодива.

Танцува му се на сърцето

 в трепетния ропот

 на мислите,забулващи ума,

 но ти не спирай, а лети,

 и връх след връх през игленика-проход

 ти покорявай чувствени поля

и възмечтани висини.

О, светлина си моя!Аурис –

 нестихващ вълнолом на сила…

Душице моя, дръж отново Зората за ръка

 и капки бисерни от чистота си запази!

 От огнените самодивски плитки на Изгрева

 ти люлка направи си, от морскосиньото

 с Луната изплети седалка –

полегни и вихрено из небесата

пак в светлината запламти!

   –  Е? – очакващо ги подкани Мага. Не разбираше защо отричаха познанството си с нейната мила родна. И двете се бяха докосвали до нея и притежаваха нюанса на лазурния поток светлина. Винаги би познала детето си и ароматът на окъпано небе след пролетен дъжд, който се разнасяше там, където беше минала нейната сияйна Зиновия*. Познаваше и тези, които се бяха докосвали до нея. Мага беше жрица, беше и майка. Мъката от изчезването на единствената ѝ родна, караше топлата, иначе златна аура да променя светлината си в студен платинен отблясък, подобен на този на Налл. Дори преминала своите изпитания, главната жрица на Аурис все още не беше завършила най-тежкото – това да приеме, че има някаква възможност никога повече няма да види своята Зини. „ Не! С това не съм съгласна Аурис!” – крещеше тя, понякога в съзерцанието си към голямото светещо кълбо. – „ Не съм съгласна и няма да бъда! Сама знаеш – не се примирявам и отстоявам на всичко!”

    – Ама ти сериозно ли? – Даника вече губеше търпение. – Дори да сме се докосвали до нея, едва ли сме разбрали, че е Висша! Та сама видя какво е там, откъдето ни довлякохте! И защо? Защото ти трябва информация. Да беше питала долу, щеше да получиш същият отговор, но поне Наая имаше шанс, а сега… – Даника, даже не разбираше, че виолетово-червените сияния, които странно осветяваха кълбото, в което се намираха идваха от самата нея, а не от Великата Аурис. Задъхваше се. В нея кипежът на енергийни вълни се вихреше и създаваше тайфуни от смесени и преплетени цветове. Мага усети искреността, но напълно беше сигурна, че новата Висша, половинката на Сияйния Налл, беше контактувала дълго време с нейната родна Зиновия. Червената аура беше попила синкавостта на лазурния цвят и излъчваше виолетови вълни. Е, разбира се, и платинени! То, чистотата на Налл си беше пословична, а силите му –  легендарни.

    – Лъжеш се! И Наая щеше да бъде претопена от вамперите. Тя притежава интересна гъстота и цвят на аурата си, независимо от младостта си. А Налл не би те оставил, каквото и да си мисли. Ти и той сте части от едно цяло – неделимо по строеж и нуждаещо се едно от друго.Дори не мога да разбера как не сте се срещнали в някое от изпитанията? – след като каза това, жрицата на светлината извърна поглед. Мигове светлина се просмукаха в тишината на безвремието. Мага си спомни  онези светлинно –времеви трептения, когато родните ѝ бяха още малки и всяка поразия, беше тяхно дело. Спомни си и Светлите аури на родната сестра на Габриел и на Великият страж на стълбата, нейната половинка. Да, онези, които пожелаха Натаниелл да пребъде от най-чистата част на Аурис, вече не бяха сред двора, но щеше да дойде време, в което да се завърнат очистени и нови. Спомни си и своята Зини – най-голямото си и така желано дете.

  „Сладка моя Божественост!” – така наричаше Габриел дъщеря им и обожаваше танцуването и пеенето ѝ. Последното въставане на вамперите беше страшно. Битката беше стигнала Небесните светлини и почти беше срутила  Куполът на стълбата - неприкосновения път към Аурис. Тогава Натаниел беше този, който направи невъзможното, но това му костваше загубата на Евелин* и Михаил* - неговите родни. След това Зиновия пожела изпитанието и там…От там тя не се завърна. Още по време на Последната вамперска битка, родната ѝ беше обгърнала с потока от ауристичен цвян един нисш  вампер. Любовта беше изменила аурата и почти до виолетово. Немислимо сливане на най-нисшото с най-висшето…Сиянието на Зини се промени и един ден тя помоли за още едно изпитание. Габриел не можа да ѝ откаже и я остави да избира сама…Това беше краят…или началото на дългото чакане на Мага да се завърне нейната обожавана лазурна дъщеря. Габриел също тъжеше и знаещ начин да намери родната си, сам решил се на безумна крачка, се беше оставил да го изпие силен вампер. Заветът за Емануил, роден да царува като жрец, се появи в същото мигновение, когато Мага усети липсата на своята половинка. Тя въздъхна от трептящите спомени. Раздразни се. Знаеше, че не може да държи тези двете дълго в сферата. Даника не осъзнаваше, но скоро щеше да разбере, че притежаваше достатъчно сили да се противопостави на всеки висш от двора, освен на Налл и Емануил. Е, може би щеше да се опита и да ги поизпоти, но нямаше да се пребори с тях…А и на всичкото отгоре и двамата бяха отвън. „ Не е истина, просто сте като малки деца!” – избълва тя на себе си. Емил се рееше в пространството на придобил формата на светлинен лотос, а Натаниелл се беше облегнал върху кристалната структура на обвивката на покоите и потропваше с пръсти по повърхността. Е, то по това си личеше раздразнението му. Сиянието в Мага се проясни и трепета на игривата веселост се завихри в същността ѝ. Да, чувстваше се невероятно щастлива при вида на нестихващите промени, настъпващи в нейния племенник. Беше цяло чудо да видиш Налл в такова състояние. Все пак Висшата разбираше, че това го вбесява до небесата на светлинните му вълнения. Каквото и да правеше той или Даника, невъзможно беше да стоят на разстояние дълго време, особено, когато дори не се бяха сливали, палували, мечтали…Трептенията на чистата светлина трябваше да се настроят към тази на цветната необятност и наситеност на Даника, но сега двата потока  се търсеха и бръмчаха в нежеланието на своите носители да ги споделят и слеят. Това я разсмиваше още повече, но не можеше да отлага. Трябваше да ги остави да се съберат на едно място…Оставаше Наая. Емануил не изпращаше вълни към родната си, не заповядваше и не питаше - просто чакаше. Дебнеше като прегладнял вампер в засада. Даника от своя страна бумтеше в негодувание и беше готова на всичко, за да защити красивата и сияйна нова Наая. Е, налагаше се да подреди нещата по най-добрия начин и да остави засега въпросите за Зиновия да преседят в съзнанията на новите посестрими.

            – Не знаех, че Жрецът и неговият Сияен генерал могат да бъдат нетърпеливи като току –що откъснали се светлинни мъничета от гръдта на Великата Аурис? – заискря Мага между двамата. Буреносните сини очи с цвят на платина на Налл и тези, събрали цялото сборище от цветове на Емил се впиха в нея. – Да! Да, знам – и двамата искате да  получите това, което е ваше! И те са две…Така е. Но дали ще отделим едната от другата?

Хитра лазурност пролази по страните на Висшата. Тя усети несигурността в аурите им. Това наистина я забавляваше и реши да подкладе още малко разбунтувалите се потоци светлина:

    – А и това не бяха ли подаръците за Рааф, чиито празник ще бъде само след един цикъл от безбрежност*?

Думите и постигнаха желания ефект, даже и го надскочиха.

    – Не по мое желание вися пред покоите ти ! – изплюща и насреща Натаниелл.

   – А аз като Висш управник съм длъжен да следя за неспазване от страна на Светлите ни закони! - включи се Емил. „Велика Аурис! Наистина са много сладки и…изглеждат глупаво, особено като се опитват да се оправдаят!” – завибрираха мислите на Мага. Стана и приятно, топло и онова, което дълго време не беше чувствала сега се разля из нейната аура.

    – Налл, ти имаше избор и го направи! Сега трябва да следваш повелите. – обърна се тя към него. – Мили родни ми, - продължи към Емил, - малката остава в покоите ми, поне докато половинката на Налл разбере, че никой няма да и навреди. И без протести! – избърза да ги предупреди, сама усетила надигащата се вълна в тях. – Другото няма да ви хареса – пред него бихте избрали ново Вамперско нападение.

Думите на Мага постигнаха желания ефект и двамата усмириха надигащото се светлинно негодувание.

***

   – И какво се предполага да правя с теб? – гръмотевичния тътен и грохот бълбукаха в енергийното му поле. Натаниелл определено имаше нужда да вилнее из Висините. В пространството на покоите му той не можеше да понесе натрапващото му се присъствие и то на тази вироглава нисша.

  – А трябва ли въобще да се предполага нещо да правиш с мен? – не му остана длъжна Даника. Вбесяваше я с високомерното си държане. Може и да не беше светлина и красота, както при Висините, но къртичините поне и предлагаха някакъв вид защита и спокойствие срещу нейният тежък труд на чесновите полета. Тук се чувстваше оголена и на показ пред всички и най-вече пред този надут светъл вампер, чиято високопоставеност му „отделяше главата”,и тя си летеше , някъде из светлите преддверия на Аурис и гледаше оттам високомерно по - нисшите. Силна струя светлина изплющя. „ Много важно, че си ядосан…” – тросна му се тя мислено, но реши, че е по-добре да си премълчи.  Все още не се чувстваше спокойна от разделянето и с Наая, но помнеше, че Саая и беше разказвала, че Висшите ако дадат своето светло обещание, то не се нарушава при никакви условия. Висшата жрица и бе дала точно такова обещание. Беше и казала, че  Наая няма да пострада и ще обитава покоите ѝ, поне докато кпчините светлинни пъзели от лъчи се наредят.Каквото и да означаваше това. Беше и обяснила още, че няма избор, тоест и че тук беше робиня, само че не на всички вампери, а на този, който сега се дуеше, сякаш не той, ми тя го е нападнала и изпила половината му сили.

    – Махам се! Летеж! – изръмжа той и преди да изчезне светлинния му поток напълно, тя чу  – Не пипай нищо, не рови и не излизай от тук!

Е, това наистина беше прекалено. „ Ще има да чакаш!” – просветна в заискрялата ѝ аура.  – Един път да се измъкна, пък ще видим!

Следва...

***********************************************************************************************************

Речник и обяснителни бележки:

Различните цветове на аурите са равносилни на уроците от преражданията или изпитанията в историята.

Като времетраене безбрежността може да се равнява на едно денонощие.

Дворът на Аурис и Земите на Айда не са горе и долу...По-скоро две страни на една монета.

Евелин - „Жизнена сила“ е едното значение на това красиво име с еврейски произход, но според някои името произхожда от бретонското Авалин, образувано от Авел – „дихание“. Напомня на популярните в цял свят Ева и Евита.

*Зиновия –Зевсова сила. Родени от Божествената сила.  Благочестива и живееща по волята на Бог, поддръжница на този, когото обича и за който е готова да даде целият си живот.

*Аурата излъчва енергия, съдържаща информация за личността на човека, за начина му на живот, за мислите и чувствата. С учудваща точност аурата отразява  умственото, физическо и духовно здраве. Според специалисти изучаващи индивидуалните характеристики на човешката аура - нейната форма, големина, плътност, цветова палитра - зависят от степента на развитие на конкретния човек.
(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата, както и от различен вид литература)

**Вампер – енергийни вампири, изпиващи цветната аура. Производно от вамп и енергия. Претопяващи…

***Аида е етиопска принцеса, държана в плен в Египет, която се жертва за народа си. Тя е главна героиня в едноименната опера на Джузепе Верди. По думите на либретиста на операта името би трябвало да звучи Аита, но за благозвучие е променено на Аида. Според една теория името е сродно на арабското Айда със значение ** ‘посетител, възвръщащ се’. Според друга, идва от френски и означава ‘помощник’. Според трета означава ‘щастлива’ на италиански.

****Налл, съкратено от Натаниелл -    i'el/il - Бог (иврит). или светлина, огрян от Божия светлина -  Габриел, Даниел, Емануил, Михаил, Натаниел, Рафаил, както и Илия, Елисавета са примери за намесата на старозаветния Бог в имената. Подобно на "слав" в славянските имена, "ил" е най-често срещаната частица в имената идващи от иврит.

*****Тамянът (на арабски: лубан) е ароматната смола, стичаща се от кората на дърветата от род Boswellia. Тя се използва за производство на обреден тамян, но също така в парфюмерията и козметиката.(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата)

Огнища на Яснотата – вид  ритуални огнища , в които гори виолетово-син пламък. В тях Висшите ауристи могат да разгледат как някой е преминал изпитанието или какво става в останалите куполи.

Сълза* - Вид сфера, свободно носеща се из Сияйното пространство, в която се намират покоите на Висшите ауристи.

Налл(Натаниелл*) – аурист – висше ниво с виолетово-синьо сияние и силна дарба да изчиства аури.

Даника – средна аура – за един живот е преминала три нива – а  това е неправилно. Счита се, че се опитва да се изкачи без право на това до висините на Аура – светът на Висшите ауристи.