***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да смени звездната си туника, по която все още имаше червеникав прах от Земите на Айда. Новата ѝ премяна беше сияеща и изменяше вида и цвета си, в зависимост от това, дали е в пълната светлина или в сенчестата гънка на Аурис. Накрая Мага приседна на приличащото на листо от дъб и реещо се в пространството легло. Сякаш цялата ѝ аура въздъхна. Тя вдигна плавно брадичката си и се вгледа в сферата, която бавно се рееше и туптеше – жива енергийна маса. Зад прозрачната мембрана бяха двете нисши, които всъщност вече щяха да са висши. При едната процесът на сливане и промяна беше започнал, при другата, независимо от това, че вече можеше да се видят вътрешните цветни енергийни потоци, все още се искаше ...