Разстилащ се нощен танц в мислите ми...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми лято. Така синьо е, така уютно и споделено. Оглеждам се в теб, усещам те и благодаря, че си близо и че морската картина ти е така позната! Отива ти! Отива ти цялото крайбрежие... Пясъкът, бризът, шумът от вълните. Топлите нощи, хладът на утринта и песента на чайките.
И ми липсваш от мига, в който се разделяме. А понякога и когато си до мен. Странни емоции. Но хубави, много истински. Много морски...
© А.Д. Всички права запазени