28.08.2010 г., 11:15

Аз и животинското

1.3K 0 4
2 мин за четене

 

 


      Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са подарени незаслужено и са много. Валят. Тя ги хваща, но в следващия миг виждаш как тъпче безразлично отгоре им. Дори един кон не би стъпкал така закуската си! Жалка картинка...
     След поредния си гаф  тя е с изкривена в иронична усмивка уста. Вперила поглед напред. Ама кого заблуждава?! Всъщност се навежда, за да влезе в оная нейната дупка. Там размишлява. За себе си, за хората около нея. Но най-вече за собствената си особа. Ако питате мен, дупката от едно време си е обор. Никога не го почиства. Претъпкан е. Спомени, спомени, и то все ненужни. Навяват тъга. Всеки път в опитите си да почисти, те ръмжат от тъмните ъгли. Тези псета не си поплюват! Предупреждават я с гласа на собственото ù самовнушение, че ако се опита даже да ги премести, те ще изчезнат и ще я лишат от всекидневната доза самосъжаление.
     Самосъжалението. То е нейната сигурност. Колко сигурен е кърлеж, впил се в разума ти и измуква последните му частици, запращайки те в бездната на собственият егоизъм?! А тя го храни, сякаш се страхува от нещо, а може би някой. Не знам. Май не я познавам достатъчно добре. Пък и за какво ми е човек като нея?! Страхливка. Откакто я познавам, е във владение на страха. Той я притежава повече от всичко друго в живота ù. Играе си с нея на "Чичо доктор", а тя сама му подава скалпела. Глупачка!
    Оплюх я и се сърди. Не ми пука. Яд ме. Просто ме е яд.
     Напоследък обаче взе да става доста слаба актриса. Сълзите ù понякога проблясват, въпреки ироничната, фалшива усмивка. Все по-нестабилни са настроенията ù. Противоречи си. Дали я боли? О, да!  Чувства ужасна болка. Радвам се. Не заради самия факт, спокойно. Радвам се, че усеща най-истинското и повлияващо чувство. Ами хайде де, стресни се! Защо не реагираш? Защо си такава? Давай, действай! Хвани юздите на живота си и препусни безгрижно из дебрите му. "Съдбата обича смелите"  - Наскоро го прочете и обеща да се замислиш, а излъга. Сега е момента. Но безразличието ти е толкова остро, че чак ме пробожда.
    Кого обвиняваш пак? Семейството, приятелите, близките? Ясно. Първите, разбира се. Кога ли не си ги обвинявала?
    Знам, че понякога той те изяжда с думи, като прегладняло прасе. Тя минава през мечтите ти като крава, пресичаща шосе. Шосето на живота ти. Знам обаче и друго. Ти не можеш да наречеш майка си и баща си така. Никога! И получаваш моите поздравления! Мога да адмирирам доста твои качества, но все пак извади ги наяве. Припомни ми, че съществуват. Не заслужаваш съдба на животно. Да спиш, ядеш и да се размножаваш. Ти си родена за нещо  огромно и значимо. Не мога все да те гледам така. Даже и аз започнах да те съжалявам... но моята роля е друга. Аз съм тук, за да те обяздя и поема с теб към нови хоризонти... Ала теб едва ли ти е до това. Мисля да те оставям, но не се радвай. За малко е. И аз имам нужда от почивка. Лек ден от мен!
   Ах! Забравих да ти кажа какво съм  всъщност.
   Аз, съм твоето Аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей!
  • Мерси много за съвета. Прекалено начинаеща съм и се надявам след време да пиша неща без нужда от редакция. Силно се надявам...
  • Благодаря! Малко се притеснявам, защото за първи път някой чете нещата ми. До сега само аз съм го правила, но се радвам, че се регистрирах тук. Регистрира се по-доброто ми Аз!
  • Браво,много добре,а и изказа е чудесен.Добър ритъм.С нетърпение ще чакам разказ и за по-доброто ти АЗ.Вярвам,че го имаш!!!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...