Аз и Веска - продължение

     След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с черни цайси и златни синджири. След него нахлуват и двама апапи. Гледат едно такова лошо. Чудя се дали съм сгазил лука някъде, но май няма такова нещо. Е, веднъж с едно девойче правихме джиджи-биджи, но по нейно желание. Аз си гледам Веска, тя си има потенциал/120 кг/, но ако някоя ми висне на врата- нема как брат, мъж съм… Та ококорвам ужасени очи и рипвам бързо от диванчето, за да покажа нужното уважение.

          - Ачо, сега чакам да ми кажеш кво да те правим.Награбил си Манка. То без да плащаш тези работи не стават - избоботва босът.

Аз както стоях ербап, взеха да ми омекват краката и да ги подгъвам. Трябва да отричам. И да ме спукат от бой, ще отричам.

          - Ама нема такова нещо бе брат! Нема.

          - Как нема, бе. Манка ми каза. Завъртял си и главата. Не моим да я изкараме на магистралата. Не ще да бачка вече. Обещал си и нещо…

          -Кво си мисли тая, бе. Нищо не съм обещавал. Скоро излязох, нема кво да и обещая.Тая ми а дайте тук -да я видя кви ги разправя.

          - Слушай, ся хубаво ма слушай. Ще отговаряш за женорята. Отговорник те правя. Ще работиш за мен. Отиваш с тях на магистралата и ги разделяш две по две през 20 метра. Ще си отваряш очите на четири кво ства, колко бройки карат, кви пари зимат - ще събираш парите и вечер те чакам да се отчиташ. Ще има за мен, ще има и за теб. Земи и братчед ти  Дечката.С него ще сте в един екип. На първо време ти давам една палка - ако някой прави въртели за плащането го вкарайте в пътя. Ако разбера, че ме лъжете нема да си намерите место у маалата.

         Изкара една реч босът, завъртя се и излезе от стаята. Аз стоях като мумия. Ха! Отговорник ме правят. Абе аз съм млад и зелен още, не моим да се бием. Ама щом е така, ще зарязвам дюлгерството, край на киреча и тухлите. Надигнах перчем, мярнах се в огледалото и тръгнах при братчеда да го светна по въпроса. Като му казах - и той се опули. Не е шега работа - не моим се отърва от боса в маалата.

 ===========================================================

         И сега дремем с Дечо под сянката на една слива до разклона на главния път. Мухите ни кацат, ние се чешим и се оглядаме. Разпределили сме женорята и чакаме трафика. Скоро един тир дава мигач и спира до Лалчето. Тя е с малко големи габарити, едричка е като мойта Веска. Ама всичко си има де. Само дето е по-едро. Да, ама камионът е висок, а Лалка не мой се качи вътре. Фащам я аз задницата и се мъча да я надигна, ама тя като чувал се свлича и падаме и двамата назад. Удрям си главата и премижам от болка. Тогава и Дечката се включи - двамата сме дребосъци, ама сме ербап и пак я фащаме -да я качим в каросерията. Хеле стана работата.

                  Отиваме ние пак под сливата, че едно слънце пече и ни замайва. Там ни е щаба - под сливата. Ем си хапваме джанки и си блеем. По едно време Лалчето отваря вратата и реве.             

          Идвайте вика, оня умре вътре. Аз съм много бъзлив, от умрелите ме е страх. Питаме я кво стана. Тя рече, че оня зел едни сини хапчета и почнали джиджи-биджи. И после изхъркал един-два пъти и умрел. Ама и Дечката се смути. Кво да правим. Умуваме и решихме първо да свалим Лалчето от каросерията. Сто и кусур кила брат, как се свалят… уф… Изкълчих си ръката в тази операция. После пребледнели и дим да ни няма. Зарязахме женорята. Не ставаме за отговорници, брат. Ние с Дечката добре, че сме силни в краката и бързо дръпнахме от шосето. После по кривите пътища и отиваме в друго село.Там ще се крием при каката на леля му от третия баща на Дечката.         

    Сега сме там, пием бира и се жалваме. На мен ми е много мъчно за мойта Веска, ама нема как да направим контакт. Липсва ми огромната и любов и тези телеса, брат. Сичко си е намясто. Обаче мафията ще ни търси. Ще траем некой месец, тук, ще фащаме пак киреча и тухлите. Ние ще си бачкаме тихо и кротко, не мой да сме бабаити. Ама тук има едни ромски перли - не са за фърляне. Ама и ние сме убави, веселяци и с прически на Роналдиньо…