Колкото и да се опитвам, не мога да бъда кифла. Да се глезя ме бива толкова, колкото някой закоравял пернишки субект го бива да се държи изискано на официална вечеря. Когато кифлата се сблъска с проблем, първата й работа е да намери някой (за предпочитане мъж, че жена няма да й се върже), който да й разреши проблема. Какво правя аз? Понеже опашката от желаещи да ми помогнат се измерва с микроскоп, просто псувам и си върша работата сама. А това ме вкарва в някои доста забавни ситуации.
След края на карантината реших да си подаря нещо. Обаче не става дума за парцалки. Това е твърде мейнстрийм. Купих си клещи. Няколко вида, че ми трябват. В супермаркетите дамите гледат дрехите и козметиката, а аз - инструментите. Така се сдобих с чудесен комплект отвертки и един винтоверт (и много добре знам как да ги използвам, мерси 😀).
Но най-куриозният случай беше, когато реших да си купя брадва от Била (кво, бяха на промоция и брадвата е качествена) и се заформи разговор на касата между мен, касиерка ...