Аз, не-кифлата - епизод 1324
Колкото и да се опитвам, не мога да бъда кифла. Да се глезя ме бива толкова, колкото някой закоравял пернишки субект го бива да се държи изискано на официална вечеря. Когато кифлата се сблъска с проблем, първата й работа е да намери някой (за предпочитане мъж, че жена няма да й се върже), който да й разреши проблема. Какво правя аз? Понеже опашката от желаещи да ми помогнат се измерва с микроскоп, просто псувам и си върша работата сама. А това ме вкарва в някои доста забавни ситуации.
След края на карантината реших да си подаря нещо. Обаче не става дума за парцалки. Това е твърде мейнстрийм. Купих си клещи. Няколко вида, че ми трябват. В супермаркетите дамите гледат дрехите и козметиката, а аз - инструментите. Така се сдобих с чудесен комплект отвертки и един винтоверт (и много добре знам как да ги използвам, мерси 😀).
Но най-куриозният случай беше, когато реших да си купя брадва от Била (кво, бяха на промоция и брадвата е качествена) и се заформи разговор на касата между мен, касиерката и дамата от охраната за ползите от притежаването на брадва...
През последните няколко месеца ми се наложи да сменям брава, да заточвам де що има остриета у нас, да режа клони и пр. А днес списъкът с идиотски задачки се попълни с още една.
Как мислите, че се продават ръчните колички? Как-как, сигурно цели, ще си помислите вие. Да, ама не! На части, драги радиослушатели. Ама под "на части" имам предвид на съставни части. Тропосват на две жени метална рамка (в две части), корито, колело и шепа болтове и да се оправяме. Упътване кое с кое върви, естествено няма. Каквото си запомнил от сглобената количка в магазина, това е.
Какво прави не-кифлата в мен? Псува, плюе си на ръцете, взима гаечен ключ и клещи и почва да сглобява. Половин час и 1300 псувни по адрес на продавача, производителя и цялата им рода по женска линия, количката е сглобена.
Ама да знаете, не-кифлата е опасен животински вид. 😀😀😀
© Бистра Стоименова All rights reserved.
