26.06.2010 г., 21:20

Бабини деветини

1.2K 0 0
1 мин за четене

***

И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),

лястовичката направила си е гнездо!

 

*****

Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят

рехавите и костеливи мозъци.

Изтръпнали от болка и ужас, мислите им се опитват да хвръкнат,

но е твърде тежко да се озовеш след броени секунди отново на земята.

Истината трудно се понася!

 

*****

Имам цигари, но нямам огънче!

Днес гори слънцето непоносимо, но дори не мога

да запаля лампата на своите идеи.

 

*****

Наистина е много кофти, когато осъзнаеш ограничеността на тези

около теб!

 

*****

Случайността не съществува!

 

*****

Стоя ей там, в празнотата. В празнотата на световете.

Завързан, заключен в сивия ден.

В несбъднатите сънища.

В проклятието на вековете!

В летаргията на годините!

И подсмърчам сърдито.

 

*****

Животът е някаква незавършена геометрия!

 

*****

Колко е хубаво да има прохладен вятър в потните моменти от живота!

Нещо, което да съживява.

 

*****

Зоокът

 

В жуженето на осите!

В бръмченето на мухите.

Лаещо куче, пресушено от глад.

В дъждовната поезия на стадото в далечината.

Песента на осакатената котка!

Радостта на бездомника  за сополивата си находка!

Варелите пълни в празния свят.

И хора, хора, толкова хора!!

В излишните думи на безмилостната ревност.

Хора обичащи, мразещи!

Хора, натъпкани насила, дошли по своя воля -

да живеят в непрогледен мрак.

Хора, хора, навсякъде хора!

Хора, хора, навсякъде хора!!

Щом и магарето, и маймуната, и папагала, и овцата, и кравата, и порът

са днес хора -

аз съм само РОБот, който не трябва да чувства никога, ама никога умора!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...