26.06.2010 г., 21:20

Бабини деветини

1.2K 0 0
1 мин за четене

***

И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),

лястовичката направила си е гнездо!

 

*****

Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят

рехавите и костеливи мозъци.

Изтръпнали от болка и ужас, мислите им се опитват да хвръкнат,

но е твърде тежко да се озовеш след броени секунди отново на земята.

Истината трудно се понася!

 

*****

Имам цигари, но нямам огънче!

Днес гори слънцето непоносимо, но дори не мога

да запаля лампата на своите идеи.

 

*****

Наистина е много кофти, когато осъзнаеш ограничеността на тези

около теб!

 

*****

Случайността не съществува!

 

*****

Стоя ей там, в празнотата. В празнотата на световете.

Завързан, заключен в сивия ден.

В несбъднатите сънища.

В проклятието на вековете!

В летаргията на годините!

И подсмърчам сърдито.

 

*****

Животът е някаква незавършена геометрия!

 

*****

Колко е хубаво да има прохладен вятър в потните моменти от живота!

Нещо, което да съживява.

 

*****

Зоокът

 

В жуженето на осите!

В бръмченето на мухите.

Лаещо куче, пресушено от глад.

В дъждовната поезия на стадото в далечината.

Песента на осакатената котка!

Радостта на бездомника  за сополивата си находка!

Варелите пълни в празния свят.

И хора, хора, толкова хора!!

В излишните думи на безмилостната ревност.

Хора обичащи, мразещи!

Хора, натъпкани насила, дошли по своя воля -

да живеят в непрогледен мрак.

Хора, хора, навсякъде хора!

Хора, хора, навсякъде хора!!

Щом и магарето, и маймуната, и папагала, и овцата, и кравата, и порът

са днес хора -

аз съм само РОБот, който не трябва да чувства никога, ама никога умора!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...