26.06.2010 г., 21:20

Бабини деветини

1.2K 0 0
1 мин за четене

***

И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),

лястовичката направила си е гнездо!

 

*****

Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят

рехавите и костеливи мозъци.

Изтръпнали от болка и ужас, мислите им се опитват да хвръкнат,

но е твърде тежко да се озовеш след броени секунди отново на земята.

Истината трудно се понася!

 

*****

Имам цигари, но нямам огънче!

Днес гори слънцето непоносимо, но дори не мога

да запаля лампата на своите идеи.

 

*****

Наистина е много кофти, когато осъзнаеш ограничеността на тези

около теб!

 

*****

Случайността не съществува!

 

*****

Стоя ей там, в празнотата. В празнотата на световете.

Завързан, заключен в сивия ден.

В несбъднатите сънища.

В проклятието на вековете!

В летаргията на годините!

И подсмърчам сърдито.

 

*****

Животът е някаква незавършена геометрия!

 

*****

Колко е хубаво да има прохладен вятър в потните моменти от живота!

Нещо, което да съживява.

 

*****

Зоокът

 

В жуженето на осите!

В бръмченето на мухите.

Лаещо куче, пресушено от глад.

В дъждовната поезия на стадото в далечината.

Песента на осакатената котка!

Радостта на бездомника  за сополивата си находка!

Варелите пълни в празния свят.

И хора, хора, толкова хора!!

В излишните думи на безмилостната ревност.

Хора обичащи, мразещи!

Хора, натъпкани насила, дошли по своя воля -

да живеят в непрогледен мрак.

Хора, хора, навсякъде хора!

Хора, хора, навсякъде хора!!

Щом и магарето, и маймуната, и папагала, и овцата, и кравата, и порът

са днес хора -

аз съм само РОБот, който не трябва да чувства никога, ама никога умора!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...