Бабуване на дяволица

                                            (по родопска легенда)

    Могилица е красиво българско село, майчински приласкано от планината Родопи. Това е край, в който за първи път са проплакали едни от най-красивите моми и най-безстрашните момци на Родината. За да проплачат, обаче, трябва и баба, която да бабува на раждането им. По времето, за което ви разказвам, баба Савка беше довела на бял свят почти всички жители на Могилица, че и на околните села. Наскоро беше закръглила стоте лета, но все още беше с ума си и пъргава, като млада булка, изскачаше от къщата и отиваше там, където беше нужна.
    Една лятна нощ, тъкмо когато Вечерница изгря на небето, някой потропа на прозорчето ù.
    - Кой си ти и що щеш по туй време?
    - Бабо Савке, жената е рождилница и ми трябва баба да я бабува - обади се дрезгав мъжки глас.
    - Ей сегинка, идем. Ти седи на столчето отпреде.
    Баба Савка се усмихна. Знаеше ги тя тези силни мъже, които ако решаха, Родопите биха преместили, но опреше ли до това велико чудо - раждането, студена пот обливаше яките им гърбини. Бабата пийна от отварата за сила, метна на рамо тахарджика с нейните тайни неща и излезе. Седналият мъж малко на агуптин мязаше, но не ù влизаше в работата да мисли кой какъв е. Успя само да съобрази, че щом не е от селото, път ги чака и взе тояжката, подпряна на стълбите. Мъжът тръгна напред, а бабата пъргаво го следваше по петите. Когато излязоха от селото, той пое по стръмната пътека към една скала. Наближиха я и баба Савка вече знаеше какво я чака - да се изкачат по стълбите, издялани в камъка и да влязат в дупката, от която се обаждаше онова тайно нощно пиле. Разбра бабата, че нечисто нещо ще се ражда там, но връщане назад нямаше.
    Когато влязоха в дупката, изведнъж захладня като през ранна пролет. Мъжът взе от пода една факла, духна срещу нея и я запали. Християнка по рождение, бабата вдигна ръка да се прекръсти, но застина на място;
    - Немой, Савке. Гльодай що народ на камик съм обърнал. Да не бех на зор, и тебе там те пращам.
    Вдигна поглед старата жена и що да види? Пред нея стоеше същински дявол - чер, с рогата, опашката и червените очи. После се огледа наоколо и забеляза, че се намираше в стая, където всичко беше направено от камък. Навред имаше каменни колони. Някои стърчаха от пода, други висяха от тавана, а трети бяха от горе до долу, като основа на къща. По стените имаше богато надиплени каменни завеси, през които надничаха вкаменени лица, с настръхнали в предсмъртен ужас коси. Подът беше покрит със зелен, влажен мъх. Един прилеп прелетя над главите им и като кацна на рамото на дявола, започна да му шепне нещо в ухото.
    - Ай, дърто, давай! Почнало се е - властно нареди дяволът.
    Сякаш някой наля сила в старата жена и тя хукна след черния. В края на дупката имаше седем красиви езера. Шест от тях бяха попресъхнали, а най-голямото се пълнеше от капеща по застиналите струи на каменен водопад вода. До него лежеше дяволицата и стенеше тихичко. Баба Савка ù накваси устните с чудодейната отвара от седем билки, побая ù малко и почна да ù казва какво да прави. Скоро в ръцете на старата жена изскимтя малко дяволе. Тя му преряза пъпчето, изкъпа го в езерото и го пови. Подаде рожбата на дяволицата и се погрижи и за нея. "Мож' да й е дяволица, ма майчиня си е. Я как се радва на чедото си" - помисли си баба Савка и седна да отдъхне на един камък. Тогава се появи дяволът и каза:
    - Доволен съм, Савке. Ай да си одиш. Аз пари немам, ма на ти тез три въглена. Фати миндиля да ти ги сипем. Ай, бегай.
    Прилепът изведе старата от дупката, а тя после сама намери пътя към дома. Когато най-после влезе в къщата си, що да види? Два от въглените бяха прогорили миндиля и бяха паднали по пътя. Тя отиде до огнището, на което вареше отвари да изтърси третия. Когато падна на земята, обаче, той се превърна в купчина злато. Бабата бързо заключи имането си в стария скрин и тръгна обратно по пътя да търси другите два въглена. Стигна до самата скала, но - нищо.
    Така е и до днес. Който с дявола се е захванал, все излъган е останал.
                                           К Р А Й

Речник:
(от "Родопски речник", съставител Петко Величков)
рождилница - родилка
тахарджик - кожена торба
мязаше - приличаше
немой - не бива
гльодай - гледай
майчиня - майка
фати - хвани
миндил - престилка