Телефонът иззвъня. Съквартирантката от студентските ми години хълцаше от другия край на жицата и дума не можеше да обели.
- Моля те, миличка, успокой се и ми кажи какво се е случило?
Краката ми се подкосиха, каква ли ще е поредната неприятност в живота ú и каква ли роля ще ми бъде отредена? Напрегнах слуха си, концентрирах цялото си внимание върху откъслечните фрази в слушалката и разбрах, че възможно най-бързо трябва да стигна до тях, но пътьом да взема и зълва ú, сестрата на съпруга ú. Нямах време за мислене, наметнах шлифера, запалих колата и тръгнах. Зълва ú ме чакаше на следващата пресечка, настани се пъргаво на седалката до мен, след което в дълбоко мълчание пътувахме към мястото на събитието. Стигнахме. Вратата на апартамента беше заключена. Някаква мелодия, като музика, като плач се смесваше с говора на пуснатия телевизор. След позвъняване тя ни отвори - лицето ú беше зачервено, подпухнало от плача, сълзите се стичаха и образуваха черни дири от поставения преди това грим... С и ...