Байпас
Когато сърцето ми за пореден път беше разбито на парченца, с последна надежда реших да отида до къщата, която само преди три месеца толкова ми обещаваше. С надежда, че ще си там. С надежда, че въпреки всичко, не си забравил очарованието на цялата ни връзка, и ме чакаш. С надежда, че „5ever“ не е просто фраза без стойност за теб.
Сърцето ми препускаше. Усещаше какво да очаква, но, знаеш – надеждата е най-гадната болест – веднъж лепне ли ти се, лесно отърване няма. Сърцето ми отдавна е хоспитализирано. Имам сърдечен порок, наречен на по-прост език безумна, вечно тлееща надежда. И ето ме вече пред прага. Отварям вратата с притаен дъх. Болното ми сърце спира за няколко мига. Няколко мига, които на мен ми се сториха вечност. Теб обаче те нямаше... Намерих само една захвърлена дреха на пода. Съблякъл си любовта си. Отдавна си я съблякъл и си я хвърлил като ненужна дрипа. Аз поне моята любов си я влача със себе си. И си я кърпя редовничко. Може вече да е заприличала на парцал, но поне не оставям душата си гола.
...
Днес реших да легна под ножа. Замъглени прожектори, меки светлинки, прорязващ допир на студен метал. Подложих се на байпас операция.
Свързани произведения
Коментари
-
Ирина,байпаса няма да помогне. Той се осъществява в условията на "биещо сърце", а твоето доколкото разбирам е разбито на парченца.Събери парченцата в длан. На двайсет години сърцата са силни. И когато отново почустваш равномерният му ритъм се усмихни, огледай се и виж колко е красив света около теб,как чудно пеят птиците и слънцето грее само за теб.Тогава всичко само ще си дойде на местото. Довери ми се и ми повярвай! Поздрави!
-
Разплака ме....
-
Мъка, мъкааа....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
