Бакшиш навред
Здрасти… Ще седна малко при теб… Ония там махат? Ми, да махат, не са си у дома, ше чакат. Да не съм им обслужващ персонал, я…
Чу ли? Ей, тарикати колегите! Тарикати! Личи си професионализмът.
Извикали някаква джурналюга и й наприказвали едни…. Абе, хубави приказки – колко е тежка професията, жертваме се за народа, как заплащането е малко, затова…
Оная слуша зяпнала, ама не пуска микрофона. Нали време запълва…
Та затуй, викат колегите, трябва официално да се въведе задължителен бакшиш в сметката. Официално! Няма хъката-мъката, няма желание на клиента…
Пишат му отдолу на сметката едно 10 – 20 % бакшиш и – да плаща…
Как няма да ще? Първо – де ще иде? Сам, срещу персонала? Второ – кой го пита? Трето – трябва да се узакони и – да плаща…
Що държавата ще го дере, а ние няма да скубнем малко вълна от него?
Изобщо – държавата трябва да се заеме със сериозна работа. Да задължи поданиците да пият всеки ден кафе… А може и две кафета. Да установи нови цени на потребяваните напитки, по-високи, разбира се. Да сложе такси – за седене на стол, за ползване на маса, за хубава гледка наоколо, за… Абе, да седнат колегите – какви такси ще измислим…
Защото нашата работа е трудна… Какво? Хирурзи, викаш. Че какво им е – отиват до масата, вземат ножа и режат. Нищо нещо…
И даскалите – дрън-дрън… Аз имам диплома от СПТУ-то, сега му викат професионална гимназия. Ама нищо не научих. Щото даскалите са тъпи, не могат да ме научат…
Таксиджиите са колеги, но конкуренти. И те имат претенции за повече пари, и за бакшиш задължително да получават, че ако може клиентът сам да отиде нейде си, а на тях да им праща парите през банката…
Тарикати, а… Но – и тяхната ще оправим, най-напред нашата работа…
Фризьорките, бръснарите… От нашето ОПГ са, ама не са организирани добре като нас. Иначе – трудно ще се съревноваваме…
Какви интернетаджии? Бе, тяхното работа ли е? И аз имам телефон, гледам порно, клюки разни… Значи – специализирал съм се. Така че зная – лесна е тяхната…
Не, не – не ми говори за други професии. Миньори, жичкаджии, механици, моряци, жепейци…
Я да дойдат да видят какво е работа! Цял ден на крака, разнасяш подносите, а ония си пият кафето и…
Де да знам къде отиват после… Сигурно скитосват някъде си. На работа ли? Че каква работа? Абе, казах ти – лесна е тяхната, за нас да мислим…
А изходът е един – официално да се включи бакшиша, да не плащаме данъци, ако пък може…
Имам си една идея. Близка до таксиджийската, вярно. Това клиентите да не си губят времето и идват при нас. И ние няма да сме там. Да си направят кафе, да го пият у дома си, а – като минат от тук, да пуснат парите за него в една каса. Плюс бакшиша. И плюс добавка за добра работа. И едни пари за благодарност. Отделно такса за благоволението ни…
Умно, нали?
Пък ако ми дадат държавата да управлявам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
