Бакшиш навред
Здрасти… Ще седна малко при теб… Ония там махат? Ми, да махат, не са си у дома, ше чакат. Да не съм им обслужващ персонал, я…
Чу ли? Ей, тарикати колегите! Тарикати! Личи си професионализмът.
Извикали някаква джурналюга и й наприказвали едни…. Абе, хубави приказки – колко е тежка професията, жертваме се за народа, как заплащането е малко, затова…
Оная слуша зяпнала, ама не пуска микрофона. Нали време запълва…
Та затуй, викат колегите, трябва официално да се въведе задължителен бакшиш в сметката. Официално! Няма хъката-мъката, няма желание на клиента…
Пишат му отдолу на сметката едно 10 – 20 % бакшиш и – да плаща…
Как няма да ще? Първо – де ще иде? Сам, срещу персонала? Второ – кой го пита? Трето – трябва да се узакони и – да плаща…
Що държавата ще го дере, а ние няма да скубнем малко вълна от него?
Изобщо – държавата трябва да се заеме със сериозна работа. Да задължи поданиците да пият всеки ден кафе… А може и две кафета. Да установи нови цени на потребяваните напитки, по-високи, разбира се. Да сложе такси – за седене на стол, за ползване на маса, за хубава гледка наоколо, за… Абе, да седнат колегите – какви такси ще измислим…
Защото нашата работа е трудна… Какво? Хирурзи, викаш. Че какво им е – отиват до масата, вземат ножа и режат. Нищо нещо…
И даскалите – дрън-дрън… Аз имам диплома от СПТУ-то, сега му викат професионална гимназия. Ама нищо не научих. Щото даскалите са тъпи, не могат да ме научат…
Таксиджиите са колеги, но конкуренти. И те имат претенции за повече пари, и за бакшиш задължително да получават, че ако може клиентът сам да отиде нейде си, а на тях да им праща парите през банката…
Тарикати, а… Но – и тяхната ще оправим, най-напред нашата работа…
Фризьорките, бръснарите… От нашето ОПГ са, ама не са организирани добре като нас. Иначе – трудно ще се съревноваваме…
Какви интернетаджии? Бе, тяхното работа ли е? И аз имам телефон, гледам порно, клюки разни… Значи – специализирал съм се. Така че зная – лесна е тяхната…
Не, не – не ми говори за други професии. Миньори, жичкаджии, механици, моряци, жепейци…
Я да дойдат да видят какво е работа! Цял ден на крака, разнасяш подносите, а ония си пият кафето и…
Де да знам къде отиват после… Сигурно скитосват някъде си. На работа ли? Че каква работа? Абе, казах ти – лесна е тяхната, за нас да мислим…
А изходът е един – официално да се включи бакшиша, да не плащаме данъци, ако пък може…
Имам си една идея. Близка до таксиджийската, вярно. Това клиентите да не си губят времето и идват при нас. И ние няма да сме там. Да си направят кафе, да го пият у дома си, а – като минат от тук, да пуснат парите за него в една каса. Плюс бакшиша. И плюс добавка за добра работа. И едни пари за благодарност. Отделно такса за благоволението ни…
Умно, нали?
Пък ако ми дадат държавата да управлявам…
© Георги Коновски All rights reserved.
