/не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – професионалистка. Щото аз с младежи се занимавах 40 години, ама там е друго. Големи. От първия ден си изясняваме кой кум, кой сват, кой на булката брат… И натам е лесно. Прилагах системите на Макаренко, Шамаренко и Дървоненко. Не беше лесно, ама поне беше ясно.
Пък с бебетата…
Какво ти бъбрят, защо реват, ти им говориш…
Синът ме предупреди – нещо харесат ли си, може да повтаряш каквото щеш, докопват го…
Само дето при мен не стана. Пробваха, де… Ама като скърцна – а гласът ми е силен, сражаващ /даже мацките падат по гръб като чуят/ - като кажа „Ннне!“… И от третия път вече ме поглеждат, по погледа гадаят може ли, а отворя ли уста – дърпат се назад.
И, разбира се, всичко друго разрешавам. Така б ...