Бели маргарити
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на автобуса. Един изрод профуча край мен с колата си в локалното и успя да изпръска целия ми шлифер с кал. За миг си помислих, че и този бърза, за да седне в първото кафене... Все бързат... Простак! След тежкия изпит днес, който така и не успях да взема, това беше най-малкият ми проблем, така че не реагирах гласно, ама изобщо, само добавих още капка яд в себе си и продължих да чакам, потропвайки нервно с крака. И този дъжд... Сякаш напук се излива върху мен. С периферното си зрение видях един захвърлен, счупен чадър, стърчащ на ръба на кофата за боклук. Притежателят на чадъра вероятно не беше успял да я уцели. Явно е бил много ядосан...
Качих се в автобуса, който ме посрещна с неприятната миризма на влажни и мръсни дрехи. Боже, как го мразя този автобус! Така и не привикнах, въпреки че целият ми съзнателен живот беше преминал в работническия квартал между сивите панелки, сред сивите хора, в сивото ежедневие, в студените и смърдящи автобуси...
Хвърлих бърз поглед около себе си и видях едно момче, което беше втренчило погледа си в мен. Изгледах го остро. В момента, в който отклоних поглед от него, осъзнах цялата картинка. Беше седнал удобно на самостоятелната седалка отдясно и между краката му висеше тъжно букет цветя. Доста ужмулен букет всъщност... Защо пък точно бели маргарити?! Сякаш не е стигнал до дамата, за която е бил предназначен... Явно му беше домъчняло да го изхвърли. Отново върнах погледа си върху момчето, вече с явно любопитство. Ужас! Ама той продължава да ме наблюдава! Как само мразя да ме хващат неподготвена!
В следващите десетина минути тайно се изучавахме един друг. През ума ми мина мълниеносно мисълта, че човекът става и не бих му простила, и взех, че пуснах такава цинична усмивка, та чак се изчервих от притеснение, защото момчето ме засече и ми я върна. И то как! Добре, че наближаваше спирката ми. Имах желание да се прибера час по-скоро и да забравя целия си абсурден ден. Имах нужда от душ, топлина и спокойствие. Хванах дръжката на раницата си и хвърлих последен поглед към него. Той ми кимна с глава към вратата на автобуса. Това пък какво беше?! Толкова директно?! Трябва да сляза... Станах в момента, в който вратите се отвориха, но той ме изпревари и скочи много бързо по стълбите. Причака ме, обгърна раменете ми с якето си и започнахме да тичаме под проливния дъжд в съвсем обратна посока на моя блок. Въобще не мислех, нито се притеснявах, че дори още не съм чула гласа му. Просто тичахме прегърнати, шляпахме в локвите, а дъждът започваше да възвръща чувството ми за самосъхранение и малко по малко да ме отрезвява. Апартаментът му беше на стотина метра от спирката, така че нямах много време за мислене. Във входа сърцето ми започна да се преобръща бясно, обхвана ме паника и започнах да въртя безумно очи като уплашено животно. Той разбра и ме притисна за целувка до стената на входната врата. Сякаш ток премина през цялото ми тяло. Очите ми се премрежиха. Притиснах гърба си още по-силно в стената, сякаш исках да съм сигурна, че няма да мога да избягам. Желаех го, исках го... Диво, бързо и веднага. За миг се вгледахме с овлажнели очи един в друг. Нямаше мърдане, твърде далеч стигнахме... Той запокити букета надолу по стълбите, отключи вратата бързо и двамата се метнахме на широкия матрак, сложен директно на земята в празната стая. Бяхме мокри до кости, водата се стичаше по косите ми... Жадно впихме устни един в друг, телата ни трепереха от вълнение, дишането ни беше учестено и накъсано... Ръцете му нетърпеливо разкъсваха дрехите ми, докато аз се опитвах да изгоня и последния напън на здравия си разум... Още не бяхме се освободили напълно от дрехите, когато той проникна дълбоко и силно в мен. Вкопчих се страстно в него. Притиснах го към себе си... Изпивах дъха му... Очите му бяха съсредоточени върху моите. Беше ме притиснал в обятията си и се движеше диво и страстно, като нито за миг не изпусна очите ми от поглед... Сякаш искаше да ми каже: „Красива си, мила! Много красива!"
След няколко мига вече лежахме един до друг отпуснати, всеки потънал в собственото си блаженство... Помислих си, че за първи път след секс не изпитвам онази чисто женска необходимост да се сгуша в прегръдките на партньора си. Надигнах се бавно и зарових из джобовете на шлифера си за цигара. Запалих и поех дълбоко дима в дробовете си. Той стана и отиде в банята. Проследих голото му тяло с поглед. Беше изваян като гръцка статуя, някак не приличаше на съвременните напомпани момчета... През ума ми се стрелна мисълта, че бих го наричала Аполон при други обстоятелства. Това предизвика искрена усмивка на лицето ми.
Допуших кротко цигарата, облякох се и си тръгнах безшумно. На излизане от входа видях захвърления букет, който г-н Дързък носеше през цялото време със себе си. Дали не беше редно да ми го даде?! Глупости! Всъщност бих се обидила, не беше предназначен за мен, а и нещата между нас не биха се стекли по този начин... Само как напомняше изхвърленият чадър, на който се натъкнах преди час!
Изскочих от входа и поех дълбоко въздух. Дъждът беше спрял, а слънцето вече пръскаше топлите си лъчи. Срещу мен стърчеше блока на глухонемите... Бавно и с неохота се отправих към къщи, а на лицето ми се появи онази толкова типична, но толкова рядко появяваща се усмивка, породена от спомена за сливането между двама души... И очите му... тези дълбоки и дръзки очи...© Анна Станоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Ето с такова четиво да ти започне деня.
Супер зареждащо
-
страхотно,като започне да го чете човек и няма спиранечак не повярвах че свършва,искаше ми се още да чета
-
Амии, какво друго да се каже... бива си го разказчето. Чувства, емоции и наситено на страст... че на коя жена (и не само) няма да и хареса
ПП и финала е перфектен -
Идеята си я харесвам, но наскоро го преглеждах отново и вече зная къде точно да пипна Никой не е съвършен и винаги може още
Благодаря ви за това, че отделихте време и бяхте тук! -
Много е оригинално!
-
Изключително е произведението!
Емоцията е предадена с голямо майсторство.
Поздравявам те, Ани ! -
Харесах
-
шшшшт
-
не се и опитвам!
чакам по-смелите! -
Уау... Човечкеее!
-
Е стига де, не можеш да ме убедиш, че още ти се случва. Пък и запази боята за по-смелите ми разкази от цикъла
-
не ме изчервявай, де
-
Ми щото кой ли чете проза, все сме забързани... Благодаря пак
-
К'во търпение?
беше приятно изненадващо и различно неочаквано...малко много -
Благодаря на всички! Симо, благодаря за отделеното време и за търпението да го изчетеш цялото това нещо. Радвам се, че не ме забравяш.
-
с Мая!
и...
"пак в градинките бродят
малки, престъпни желания..."
Миряна -
СТРАХОТНА РАЗКАЗВАЧКА СИ !
Искам такава емоция и аз ! -
Оригинално разказваш- поздравления!
-
Браво!!!
Поздрав и прегръдка,Ани! -
Я, изненадка!!! Поздравления, Ани!!!
-
Като разказ е много добър, това е нещо като сън.Сънищата на добрите момичета са лоши и обратно.Кой каквото няма това си сънува.Къс и експресивен, горчив като лекарство.Браво.
-
А не, не ти е комшия, зад моста са друга гилдия, нали знаеш Пък и ти кога се качваш в 604, а? Е, така си изпускате късметя, требе и малко у градския, наш къф екшън е
-
Ани, ми сещай се, че имаш познати, дето живеят в Дружба пък може и комшия да се окаже щом помниш адреса...
-
: ))) Аз разбрах, че от Плиска слизаш към центъра и затова се очудих кой може да е квартала. А,иначе и на мене 76 и 204 са ми любимите автобуси... :П
-
Който го може, си го може
Поздравче! -
Дай лапичка за поздрав, Ани!
Хареса ми! -
Много, много ми хареса!
-
Добър разказ.
Който го е изживял - знае за какво става въпрос...
Само накрая очаквах друг завършек...
Позрави!!! -
Душичка
-
прочетох ... пасувам... поправям се леко само... ако и следващият е като този - не го очаквам ... не е заради преди ... просто гаден разказ...
-
Стига де Смешко, не ми ги разправяй тия, такива неща си се случват, както на жените, така и на мъжете. И защо чакаш следващия, като не ти харесват произведенията ми? Явно все пак нещо те влече... Вероятно и ти не си наясно... Благодаря ви, че се отбихте. Желая ви хубава и изпълнена с "маргарити" вечер
-
!Браво!
-
не ми хареса ... женски ви работи... ама вие си се кефите на такива истории
чакам следващият -
Зори, я отгатни... Нали си от СофияТе вариантите са само два. Кой е кварталът, който асоциативно ти идва от раз да наречеш работнически и стигаш до него за десетина минути от Плиска Ясно е, че не е кв. Изток, остават Дружба и Младост, но сякаш Дружба е по-работнически. Та звънни ми, ще ти дам и адреса
-
Много ми хареса! : ))) А в кой автобус се качи,впрочем? : )
-
Повяхналите маргаритки сякаш са стъпканото търпение и лоялност...
Поздрави! -
Представяте ли си лирическия да излезе от банята, още гол и да каже: Една фафла, скъпа? Думите по правило май прецакват нещата
-
Разтърсваща емоция, Ани!
Не трябват думи! -
Прочетох с интерес! Наистина понякога думите са излишни... Поздравче, Ани!
-
я виж ти как без думи се случват хубавите неща. хубав разказ, Ани
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
