Като ученичка имах добри приятели... Но, от моите приятелства, едно се отличаваше - по-точно, моят приятел беше най-невероятият ... Живеех съсем близо до нашата гимназия и към нея, по онова време, имаше Дом за девойки - сираци и от многодетни семейства. Бяха ме настанили там, като трето дете в семейството. Обаче, аз прибягвах до вкъщи доста честичко и ме изключиха, но набързо отново ме взеха ... Разчитали са изглежда на мен - като отличничка, (бъдеща учителка), помагах на по-слабите по успех... Е, пак притичвах до вкъщи, но вече тайно, крадешком … Ние, момичетата от Дома, имахме т.н. ''шефство'' с момчетата от Ловешкия дом за юноши и два-три пъти годишно се срещахме с тях, за да се забавляваме ... Преди всичко, за по-големите девойки, тези срещи бяха празнични. Помня, че по изключение ме приеха в Дома в седми, а не в осми клас, както останалите. И аз бях най-малката от момичетата, когато започна тази история... С други думи, беше така изненадващо точно с мен да се случи това, за което ...