31.08.2023 г., 8:11

Белканто-Балканто

1.2K 4 10
1 мин за четене

    След пенсионирането си Микеле Алабали реши да се отдаде изцяло на творческата си страст и да пее в местното културно просветно пространство. Безспорно до сега Микеле пееше в хора на културния еснаф, където изпълняваха кантати, оратории и от време на време по някой хорал акапелно.

   С годините Микеле беше натрупал доста опит и творческата му енергия нямаше изчерпване! Той беше изградил желязна дисциплина на строг режим, за да опази чисто и непорочно белкантото си. Сутрин щом станеше от сън Микеле почистваше гърлото си с отвара от лайка и изпиваше едно сурово кокоше яйце, след което докато засичаше "катеначото" пред огледалото в банята тихо припяваше арията на Сър Джон Фалстаф от едноименната опера на Верди. Вярно, в оригинал арията се изпълнява от баритон, но пък теноровите вариации на Микеле Алабали придаваха мелодраматичен нюанс на отделните картини и части в банята. Цялата репертоарна "сутрешна литургия" беше повече подходяща за "Севилският бръснар" на Росини, но Микеле не беше кой знае какъв почитател на творчеството на Джоакино Р., считаше операта му за твърде несериозна и лековата, което се дължеше на либретото на Бомарше!

    По професия Микеле беше одитор в "Банка ди Ломбардия" в Милано и знаеше, че преди и по време на Френската революция от 1789 година този Бомарше, освен драматург и часовникар, тайно е продавал оръжие в Америка! За него Бомарше си оставаше един трафикант на оръжие и боеприпаси за янките, въпреки британската блокада на френските пристанища!

    "Талантлив е бил, дявол да го вземе, щом му оставало време да  заобикаля закона, да укрива данъци и да печели от чай, индиго и царевица, която получавал, въпреки ембаргото! "Това от самосебе си говореше, че Микеле още не може да се отърси от стереотипа на ревизор: макар да звучи повече илюзорно, отколкото да е факт Михаил Алабалата от нашия град "пееше и пишеше" повече и от Бомарше!

    Но това е друга история от преди години, когато още тъй наречената "българска демокрация" набираше млади сили в партийните кабинети на старата власт. 

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...