– Предлагам да изключим времето за няколко часа, така че да гледаме на забавен каданс.– заговори Глад, примлясквайки шумно и с удоволствие, тъй като устата ѝ беше пълна с пуканки.
Война надигна препълнената си с бира халба и извика вдъхновено:
– За бъдещето на разрухата! За добрата стара семейна драма! Да живеят боговете!
– Любовният триъгълник на вечността! Какво разкошно начало на Апокалипсиса!– възхити се Мор.
– И ако това не е поредното преживяване на косъм от съвършенството на идеалната разруха…– с искрено съжаление продума Смърт. Другите трима се обърнаха сърдито към него, който нито се тъпчеше, нито наливаше, а само наблюдаваше, държейки черепа в костеливите си ръце и цъкайки с език, който никога не беше имал.
– Какво? Вие сериозно ли смятате, че тая упадъчна романтика ще приключи тъй безславно? Не бъдете наивни! Колко по-добри шансове сме имали, но те всеки път успяват някак си да ги предотвратят. Не, скъпа Война! Не съм в настроение за сеирджийско плюскане и жулене. Опа! Момче ...