1.08.2007 г., 18:48

Без дъх...

1.4K 0 0
Виждам те... така различен от всички. Светът спира да се върти... Мисли за мен. Виждам очите ти... Не знам името ти. Не знам кой си... Магия! Бавно, леко искам да се доближа до теб... Искам да не казваш кой си... Ще наведа глава... ще погаля устните ти.
Отметни косата от лицето ми, сложи я зад ушите... Гледай ме, недей да спираш да ме гледаш. Забрави, че сме на улицата... Магия!
Кой беше? Забравих. Не знам кой си? Стоим, а светът го няма, няма ги хората... хипнотизираш ме... Нека този момент не свършва. Защо..?
Не зная... Приближаваш се, но не ме докосваш, дишаш въздуха, които дишам и аз... Гледаш ме в очите. Не говориш... Искаш...
Не искаш... Забравяш... Къде сме... Празно е... Галиш пръстите на ръцете ми със своите... Леки, едва доловими докосвания...
Главата ми се отмества. Не мога да те гледам повече... Сякаш завинаги ще попадна тук, от където няма излизане, в друг свят...
Чувствам как се изгубвам сред твоите пламъци... Устните ти... докосват, те докосват моите... Изтръпвам! Всичко в мен трепери...
Стоиш срещу мен, целуваш ме... Кой си? Магия! Не... не искам да свърши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...