Без дъх...

Виждам те... така различен от всички. Светът спира да се върти... Мисли за мен. Виждам очите ти... Не знам името ти. Не знам кой си... Магия! Бавно, леко искам да се доближа до теб... Искам да не казваш кой си... Ще наведа глава... ще погаля устните ти.
Отметни косата от лицето ми, сложи я зад ушите... Гледай ме, недей да спираш да ме гледаш. Забрави, че сме на улицата... Магия!
Кой беше? Забравих. Не знам кой си? Стоим, а светът го няма, няма ги хората... хипнотизираш ме... Нека този момент не свършва. Защо..?
Не зная... Приближаваш се, но не ме докосваш, дишаш въздуха, които дишам и аз... Гледаш ме в очите. Не говориш... Искаш...
Не искаш... Забравяш... Къде сме... Празно е... Галиш пръстите на ръцете ми със своите... Леки, едва доловими докосвания...
Главата ми се отмества. Не мога да те гледам повече... Сякаш завинаги ще попадна тук, от където няма излизане, в друг свят...
Чувствам как се изгубвам сред твоите пламъци... Устните ти... докосват, те докосват моите... Изтръпвам! Всичко в мен трепери...
Стоиш срещу мен, целуваш ме... Кой си? Магия! Не... не искам да свърши.