Преди много, много години, в едно царство, живял цар със своята царица. След като царицата родила първия наследник на царството, се разболяла и повече неможела да има деца.

            Когато единственият принц пораснал, царят започнал да го взема навсякъде със себе си. Водел го по държавнически срещи, на лов в горите и полята на царството. До късно го оставял да стои и на празненствата в двореца. Младият принц с интерес наблюдавал велможите, които след като се почерпели обилно с вино се преобразявали. Вече не се държали прилично. Ходели криволичайки, говорели лоши думи, а някои падали и се търкаляли по пода. Щом видел това, той изтичвал в покоите на своята майка и се гушвал в нейната прегръдка. Точно тая гледка по празненствата в двореца, създала в принца отвръщение към пияниците.

            Царят обичал много своя син. Угаждал на всички негови прищявки. Принцът пораснал. Един ден отишъл при него с една от първите дами в двореца и поискал да се ожени за нея. Той не се разсърдил, че избраницата му не е принцеса и дал съгласието си. След сватбата царят извикал сина си при него и му казал:

            - Синко, аз вече съм стар и се оттеглям от трона. С майка ти решихме да изживеем старините си в манастир.

            - Но, татко! - опитал да се възпротиви младият вече цар. - Не е ли още рано?

            - Не е, синко! Време ми е!

            Така и станало. Старият цар и царица заминали да изживеят старините си в манастир, а младият цар останал да управлява със своята царица. Но скоро дотичал вестоносец и му донесъл лошата новина, че през границата на неговото царство са навлезли чужди войски, които много бързо напредват към столицата и неговия дворец. Младият цар не се изплашил. Той веднага изпратил на всички посоки на царството вестоносци, които да съобщят лошата новина на неговите поданици и заповед до всеки, който може да носи оръжие, веднага да тръгне към двореца.

              На другия ден, още рано сутринта, пред крепостните стени гъмжало от въоръжени мъже, които били готови да бранят своя цар и нападнатата си родина. Царят облякъл лъскавите си доспехи и излязъл извън крепостните стени при дошлите войници. Те го посрещнали с мощни викове, удряйки мечове по своите щитове.

              Царят повел войските си. Вървели без да спират за почивка. Дори през нощта не спрели. На сдругия ден достигнали до место в планината, където царят решил да устрои капан на подлите нашественици. Той познавал това место, защото често идвали на лов с баща си по тия места.

              Не минало много време и чуждите войски попаднали в капана му. Те били разбити и прогонени. Заради тая голяма победа, след като войските се върнали от бойното поле, в двореца започнали големи празненства. Но тогава се случило това, което царят още като млад принц намразил. Велможите се напили, войниците също и започнали да се карат на кого се полагат най - много трофеи от войната. Тъй като били много пияни, те извадили мечовете си и започнали да се бият помежду си. Това било последната капка за да прелее чашата на царското негодование. Той изпратил личната си охрана да потуши започналия бой. На другия ден издал заповед в цялото царство да се забрани пиенето на вино и всички лозя да бъдат изкоренени. Който наруши заповедта да бъде бит с камшик и хвърлен в тъмница. След царската заповед веднага започнало изкореняването на лозята в цялото царство.

               Младата царица много обичала гроздето. Когато разбрала за решението на царя и неговата заповед се натъжила. В едно от царските имения, тя имала любимо място. Там, освен цветните градини, малкото езерце, имало и една лоза с люлка под нея. Лозата давала много сладко и ароматно грозде. Царицата не можела да застане срещу заповедта на царя, затова тайно пратила един от царските майстори да измайстори прикритие, в което да скрие лозата. Майсторът отишъл и изпълнил молбата на царицата. Лозата така била скрита, че дори и царят да отидел там, щял да види само един жив плет от разни растения.

               Тамошният велможа имал дъщеря. Преди принца да стане цар, се надявал, че той ще избере нея за жена. Сега видял, че се отдава тая възможност дъщеря му да заеме мястото на царицата. Той тайно изпратил вест до царя, че царицата е нарушила заповедта му и вместо да бъде изкоренена лозата, тя е скрила. Когато царят получил веста, той много се ядосал. Изпратил веднага да извикат царицата при него. Когато тя дошла, той й казал:

               - Ти наруши моята заповед, затова веднага напусни царството и иди където искаш!

               Царицата се разплакала и започнала да го моли да й прости. Той бил непреклонен. Гледал настрани, избягвайки нейния поглед, но сърцето му се свивало от болка, защото много е обичал. Затова, когато тя си тръгнала, не е лишил от това, което е необходимо за една царица. След нейното заминаване, царят повече не се оженил и така не се сбъднала мечтата на подлия велможа.

                Царицата отишла в едно далечно царство и заживяла там. Когато минало малко време, тя разбрала, че ще има дете.

                Родил се принц. Растял принца под големите грижи на своята майка. Когато поотраснал, освен учителите по различните науки, тя наела и учител, който да научи сина й как да се държи в царските среди. След като принца пораснал и станал мъж, тя го извикала при себе си и му разкрила тайната, която пазела до тоя момент. Принца отначало много се натъжил, но после се усмихнал, прегърнал майка си и казал:

                - Майко, благодаря ти, че си се грижила за мен и си се старала нищо да не ми липсва. Позволо ми аз сега да премахна тая неправда и истината да възтържествува.

                - Но как ще успееш, синко? Баща ти има твърда воля и не би склонил да прости!

                - Бъди спокойна! Аз имам план и ще докажа, че си невинна!

                - Само да не навредиш на теб и на твоето здраве, синко!

                - Няма, майко! - прегърнал е пак той за да е успокои. - Ти само се съгласи с мене!

                - Добре! - съгласила се най - после тя.

                На другия ден принцът отишъл при един златар и поискал от него да му изработи златни житени зрънца. Когато поръчката била готова, той заповядал на прислугата да приготвят каляската за далечен път. Отишъл при майка си и й казал:

                 - Майко, време е да отида в царството на баща ми и да се срещна с него.

                 - Мили синко, страхувам се за тебе! - със страх в очите го прегърнала тя.

                 - Бъди спокойна! Аз съм сигурен, че никой няма да разбере кой съм!

                 После принцът си приготвил багажа за дългият път, който го чакал и тръгнал.

                 Пристигнал в царството. През това време в двореца имало прием. Приема бил в своя разгар. Въпреки, че при влизането му в двореца обявили за неговото пристигане, никой не му обърнал внимание, тъй като бил непознат за всички. Принцът се смесил с височайшите гости. Покрай него минал слуга с поднос, на който имало чаши с вино. Той взел една чаша с вино, но привидно без да иска, разлял чашата върху ръкава си. За да изчисти полятото, той бръкнал в джоба си и извадил оттам бяла кърпичка. В момента на ваденето на кърпичката от джоба му се посипали по пода златни житени зрънца. Той се престорил, че не забелязва това и след като почистил петното я прибрал пак в джоба. Когато се поразходил малко из гостите, той пак бръкнал в джоба, извадил кърпичката да избърше челото си и пак поръсил по пода златни житени зрънца. Това не останало незабелязано от приближените на царя. Те веднага му докладвали. Той заповядал да доведат при него стрнния гост. Когато принцът се явил пред него, той го попитал:

                 - Млади принце, донесоха ми, че от вашия джоб са изпаднали много златни житени зрънца. Окъде у вас се намира туй златно жито?

                 - А, това ли било? Няма нищо странно, царю! В нашето царство ний го сеем, а после го жънем.

                 - Така ли? - очудил се царят. А може ли да ми дадете малко семе, че и аз да посея в моя дворец?

                 - Може, царю! - отговорил принцът и извадил от джоба си една торбичка със златни житени зрънца. Дал ги на царя и му заръчал: - Сейте ги и оболно ги поливайте! Сега, царю, мога ли да си вървя?

                  - Може! Но кажете ми, млади принце, като порасне житото и го ожъна, къде да ви намеря за да ви благодаря?

                  - Не се притеснявайте, царю, аз пак ще дойда на прием при вас след една година. Тогава ще ми благодарите!

                  - Добре, добре, принце! Ще бъдете желан гост в моя дворец!

                  Принцът напуснал тържеството, отишъл на местото където го чакала каляската и веднага заминал за царството, в което го чакала неговата майка. Когато пристигнал, тя го посрещнала разтревожена, но като видяла усмихнатото му лице се успокоила и се зарадвала, че се връща жив и здрав. Той й разказал най - подробно за всичко, което се е случило  по пътя докато отивал и се връщал,но за случката в двореца не й казал.

                   Като минала една година, принцът отишъл при майка си, прегърнал е и казал:

                   - Майко, време е да отидем в двореца на баща ми и да се срещнем с него!

                   - Но синко, как ще стане това? - с тревожен глас казала царицата.

                   - Бъди спокойна! - успокоил е той. - Аз съм сигурен, че той ще се разкая и ще ни приеме!

                   В гласа на принца имало сигурност и царицата се съгласила с него. Приготвили багажа си за дългият път, който ги чакал и тръгнали.

                   Когато пристигнали, приема вече бил започнал. Принцът прегърнал майка си, целунал я и казал:

                   - Аз ще отида на приема! Ти стой в каляската и чакай!

                   - Добре, синко! Ще те чакам скоро да се върнеш!

                   - Ще се върна, майко! - успокоил е принцът и слязал от каляската.

                   Тоя път, когато влязъл на приема и известили за неговото пристигане, веднага при него дотичал царски сановник и му съобщил, че царят го вика при него. Принцът се усмихнал лекичко, защото знаел защо царят го вика и последвал сановника. Отдалече видял буреносното лице на царя. Щом го приближил, той го погледнал строго и го попитал:

                    - Принце, защо житото, което ми дадохте не поникна? Вие ме излъгахте!

                    - Не съм ви излъгал, царю честити! - спокойно му отвърнал принца. -Забравих да ви кажа, че да покълне житото, трябва да го полива безгрешен човек.

                    - Как така безгрешен? - очудил се царят. - Такъв човек не съществува! На тоя свят всеки за нещо греши!

                    - Щом е така, царю честити, защо тогава вие сте изгонили преди години моята майка?

                    - Коя е твоята майка? - изумен попитал царят.

                    - Моята майка е вашата царица, която вие изгонихте, без да знаете, че тя е била заченала.

                    Царят седнал на трона, защото краката не го удържали вече от новината, която чул. После станал, отворил ширико ръце и казал:

                     - Синко, ела да те прегърна!

                      Принцът приближил. Царят го прегърнал и просълзен попитал:

                      - А къде е твоята майка?

                      - Тя чака вън в каляската, царю! - отговорил му тихо принца.

                      - Да идем при нея, синко! - казал царят, без да го пуска от прегрътката си.

                      - Да идем! - отвърнал принца и като се освободил от прегръдката му тръгнал навън последван от царя.

                      Приближили каляската. Принцът отворил вратичката й и казал:

                        - Майко, татко дойде и те чака!

                      Царицата слязла от каляската придържана от своя син. После приближила до царя, който стоял без да помръдне и двамата се прегърнали. Царят е целунал и казал:

                        - Прости ми царице за голямата грешка, която направих спрямо теб!

                        - Простен си, царю мой! - отвърнала му царицата.

                        После тримата се прегърнали и се запътили към двореца да отпразнуват най - щастливия ден от живота им. Дълго се радвали на своето щастие. Когато принцът се оженил, царят със своята царица отишли в манастир да изживеят старините си там, както направил неговия баща и оставили младият цар със своята царица да управлява царството.