Безмислие...
Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ранени, се бореха за живот. Беше центъра на Лондон. Европа. Беше цивилизована дръжава с цивилизовани хора. И все пак имаше война.
Войната беше там – може би не като тези в Близкия Изток или Африка, но имаше война. И вече май никой не знаеше за какво я води. Никой не можеше да даде обяснение защо това младо момче лежеше мъртво на стъпалата на стадиона. Дори тези, които водеха тази безмислена война не знаят за какво я водят и не си дават сметка за болката от смъртта на любим човек. Какво ни води? Омразата? Расизмът?
Не. Безмислието. И да – вродената ни омраза и гняв.
Тази война не се водеше за чест. Нито за пари. Нито за власт.
Не ставаше въпрос за цвета на кожата ти, или за града, в който си роден. Нито за животите, които си отнел.
Не беше война заради любов, нито заради някаква породена омраза. Не беше война на победителите. Нито на победените.
Не се водеше, за да си на върха, нито заради това, че си на дъното. Просто се водеше.
Не ставаше въпрос за любимия отбор. Нито за играта. Резултатът нямаше значение. Не беше война заради футбола. Беше просто война на омразата. И все още е.
Скоро дойде медицински екип само, за да констатира смъртта на жертвите. Прибраха ги. Погребаха ги. Смърт без причина.
Необходими са две враждуващи страни, за да бъде започната една война, но е необходим само един човек, за да създаде една трагедия.
© Бианка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, безкрайна е темата...и много още може да се говори по нея...ЗА моите приятели фенове-привърженичеството към даден отбор е идеология!Начин на мислене и наистина социално поведение...но наистина филмът Green street hooligans е показателен...и вкарва в размисли...Гледай го, ако имаш възможност!!!Поздрав от мен!
-
Не съм много на ясно с психиката на един футболен хулиган. Дори не съм привърженичка на спорта и се надявах да чуя коментари като тези за да мога да си изясня някой неща.
Трудно е за мен да проумея, че заради една игра/отбор, човек е способен да наранява и дори убива. Знам, че нещата са по сложни, но тематиката ми е колкото интересна, толкова и страшна.
Приятелят ми беше сериозно пострадал от подобен мач в Полша и ми разказваше някой доста страшни моменти. Едвам се е измъкнал от мелето, а полицията там е екпирана сякаш отива на война, а не на футболен мач. Очакват всичко.
Написах този набързо нахвърлян разказ, знайки че няма литературна стойност само и само за да предизвикам коментари по темата и да мога да науча някой интересни неща и гледни точки.
Христо, Деян, благодаря, че се включихте. -
Деяне, съгласен съм с теб. Не исках да пиша коментарът си по-дълго да не се отклоня от темата. Имам приятели и колеги, с които сме от различни отбори, но не ни пречи да гледаме мачове заедно. Сега ме е страх да заведа синовете си на мач на любимия ми отбор или националния.
Приятен ден!!! -
Бианка, разказа ти ме върна преди години на един мач Ливърпул - Ювентус на стадион "Хейзъл". Там имаше доста убити, стъпкани. След него наказаха англичаните 5 или повече години да не играят по терените на Европа. Но днес това го има в Италия и в страните от Балканите, Турция, Русия. Още има хора, които ходят по стадионите с тази цел, да безчинстват. Там изкарват натрупаната омраза към всичко и всеки. Те нямат нищо общо с любимия си отбор.
Тук в България виждам и нещо друго. Преди мач ЦСКА - Левски винаги в преса и телевизия се тръби - Кърваво дерби, жестока битка и тем подобни. Насажда се една определена нагласа. А за такива индивиди това трябва, някой да ги подпали. Самите мачове пък са пълна скука. Поне последните години.
Поздравления, Бианка!!! -
Благодаря, Мила.
Критик - мерси за критиката, от доста време я чакам
Само за едно не съм съгласна във Вашето изказване - "типично тинейджърско" - от много време не съм тинейджър в онзи смисъл на думата в който го казвате. За мое огромно съжаление животът ми така се стече, че така и не успях да усетя "тийнейджърските" години.
Аз приемам критики, дано и Вие приемате съвети - не прибързвайте в преценката си за хората.
П.П: Произведението е посветено на приятел пострадал на футболен мач. -
Великолепно, Бианка! Предизвикващо размисъл... Поздравления!!!
А оценки от 1 до 10 тук няма... -
Пренабити мъдрости. Типично тийнейджърско. Все пак поздравления за позицията.
Оценка:1 от 10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Права си - темата е много обширна и дори на моменти болезена. Питам се понякога - наистина ли си струва да умреш за подобно нещо? Вярно, както ти каза може да е идеология, социално поведение...но в края на крайщата това е футбол. Всичко се опира да футбола, нали? Питам се дали тези футболни хулигани някога си задават въпроса, дали си струва всичко това за едната игра, единия прилив на адреналин и пустото меле пред стадиона? Едва ли...
Благодаря ти за филма - ще го погледна. Дано открия някои отговори които търся...