5.08.2012 г., 13:18

Безпомощност

1.9K 0 1
1 мин за четене

Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...

И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъжа...

Събуждам се, над мен тегне нощта. Покрит съм с роса. Всъщност е топло. Щурците току-що завършили своето представление. Изправям се, този път съвсем реално. Вятър има, тревата обаче ниска, не помръдва. Листата на близкото дърво шумолят приспивно. Нещо светещо се белее, та чак синее на асфалта. Приближавам с нарастващо любопитство.  С всяка крачка светлината намалява интензитета си. Когато бях на около десетина крачки от нея, тя промени цвета си. Това ме накара да забързам крачка. Докато стигна, светлината се бе изменила от циан, през бяло, до жълтеникаво червено. На пътя, насред локва от кръв и перушина, лежеше безжизнено тялото на ангела. Множеството открити фрактури предизвикваха желание за отвратен бяг в обратна посока, но светлината сякаш те улавя. Грабва съзнанието ти и не го пуска. Улавя го, прониква в него, разбира колко струваш, що за човек си. Улавя го и те задържа. Следващият камион се задава. Чувам го, усещам го , виждам го. Вече долавям клаксона. Опитвам се да побягна. Но краката не ме слушат. Та аз дори не ги усещам. Опитвам се да извърна глава, да се обърна, по някакъв начин да се отскубна. Но осъзнах, светлината контролираше съдбата. Камионът наближава, вече усещам светлините по гърба си. Бученето на гумите, ревът на мотора, тресенето на асфалта. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ханк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...