20.03.2018 г., 16:05 ч.  

 Огледалото /част 11/ 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
784 3 3
Произведение от няколко части « към първа част
3 мин за четене

         Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсница.

       Гласът галеше сетивата ѝ. Тръпки пропълзяха по тялото на Аная. Страхуваше се. От него. От гласа. От нещото, което говореше.

        Отвори рязко очи и го видя. Черна фигура, надвесила се над нея. Не можеше да различи почти нищо. Само очертанията му. Направи крачка назад и се блъсна в ръба на леглото.

           Неее. Не можеш да избягаш от мен.

         Фигурата прекрачи напред и бе толкова близо до ужасената Аная, че можеха телата им да се докоснат. От него лъхаше хлад.

        „Ако затворя очи, всичко ще изчезне. Това е сън. Само сън!”

        Нещото я сграбчи за лактите и я привлече към себе си. Дланите ѝ се спряха върху ледена стена.

        Усещаш ли го?

        Аная знаеше. Вече бе сигурна, че това е човек. Или е бил. Или… Страхът я беше завладял до краен предел. Дишаше на пресекулки и всячески се опитваше да се измъкне от нещото, стиснало ръцете ѝ като в менгеме. И тогава нещо ледено се вряза в нея.

        В теб тече моята кръв. Затова ме виждаш. Затова ме усещаш. Затова ти е хубаво с мен. Ако не беше, досега да съм те накълцал на малки парчета.

       Аная трепна. Искаше да се отскубне от това чудовище. Но нещо я привличаше към него. И тя не знаеше какво. Освободи се от хватката му и затвори очи. Плъзна пръсти по гърдите му. Искаше да види лицето му. Вече познаваше очите му. Бяха красиви. И зли. Бяха горещи. И вледеняващи. Пръстите ѝ напипаха брадичката му. Беше месеста. Челюстта бе гладка и мощна. Устните – изпънати в права линия. Когато стигна до тях, те леко се разтегнаха в полуусмивка. Пръстите продължиха нагоре. Носът бе леко разширен, също месест. Очите бяха нормално разположение – нито раздалечени, нито прекалено приближени. Имаше високо чело. Аная беше любопитна каква бе косата му. Опипа темето му. Беше късо подстриган.

         А сега ще продължиш ли надолу?

        Аная се почувства засрамена. Прибра ръцете си и ги скръсти на гърдите си. Понечи да се отдръпне, но той я привлече към себе си, стисвайки я за дупето.

        - Какво искаш от мен?

         Гласът ѝ прозвуча толкова плахо, че Аная се зачуди дали той я бе чул.

        Да, той я чу. Прекрасно. И не само я чуваше. Той можеше да контролира мислите ѝ. Но му беше забавно да я гледа такава безпомощна, зъзнеща и много изплашена. Такава я харесваше повече.

» следваща част...

© Яна Всички права запазени

Мили читатели, благодаря ви за отделеното време и внимание, което споделихте с мен. Наистина съм ви благодарна!

За съжаление, това е последната част, която съм "измислила" навремето. Пред мен има повече въпроси, отколкото отговори относно сюжета. Ще отнеме време да осмисля всичко и да продължа.

Дотогава....

Продължавайте да творите!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не го отлагай, действай, експериментирай. Докато четях, не отлепях очи, мисля че отговорите идват от писането. Сърдечни поздрави! 🌹
  • Благодаря за търпението и подкрепата!
  • Ще чакам и очаквам! И моите въпроси са много, но съм сигурна, че Вие ще стигнете до отговорите по-бързо и това ще Ви накара да усетите продължението! Поздравления, текстът остава доза, която обърква и пристрастява!
Предложения
: ??:??