Огледалото /част 12/

          Зи беше гневен и изплашен. Дали Аная беше отвлечена? Или просто му бе била шута? Толкова я желаеше... Беше видял в очите ѝ същото желание, което той изпитваше към нея. Но къде изчезна така ненадейно тогава? Ако не беше тъпият му шеф, тя нямаше да се измъкне.

          Спря пред къщата и слезе от колата. Огледа наоколо. Слънцето вече бе изгряло. Очертаваше се топъл ден. Зи не бе имал възможността да влезе в къщата ѝ. Беше стигал единствено до входната врата. Къщата беше като нейна крепост Аная не канеше гости. Дали поне дърпаше завесите?

          Зи прекоси двора. Не откри нищо подозрително. Не видя нито чужди стъпки по тревата, нито угарки от цигари, нито пък следи от тътрене на тяло (или труп). Дотук - добре. Има вероятност да е жива. Зи стигна до вратата и за секунда се поколеба дали да натисне дръжката. Реши да опита пак да ѝ се обади. Набра номера ѝ и зачака. Чу отново същия глух пукот. Зи смръщи вежди и прибра телефона си.

          Натисна дръжката и вратата се отвори. Зи прекрачи прага и влезе. Въпреки слънчевите лъчи отвън, тук беше тъмно. И студено. Тръпки полазиха по гърба му и студени капчици пот избиха по челото. Обходи предверието. Обувките ѝ! Високите сандали от снощи, с които го посрещна, бяха прилежно подредени до вратата. 

          Значи все пак е тук!

          Нямаше смисъл да ѝ звъни повече. Беше му пределно ясно, че Аная просто се правеше на недосегаема. А той, глупакът, се беше поддал на чара ѝ. Какъв глупак беше! Причерня му. Почувства се предаден. Прелъстен и изоставен.

          Мислеше, че те биха били чудесна двойка. Той - умен, забавен и красив. И тя... Тя... Беше просто хубава. Искаше му се нещата да се бяха развили както той си ги представяше. Но тя... Оказа се поредната пачавра, приела себе си като нещо несравнимо. Тя се бе подиграла с него! А той никак не обичаше това.

          Видя стълбите, които водеха към втория етаж.

          Да! Тя е там! Знам го!

          Не бу бяха нужни отговори, а действия. Огледа се и видя отворена врата. Влезе в стаята и се усмихна. Кухнята. Знаеше точно какво му трябва. Отвори две чекмеджета със замах и със същата сила ги затръшна. В едното бяха вилиците, в другото - лъжиците. Отвори трето и очите му заблестяха. Грабна възможно най-големия и остър нож и се запъти нагоре по стълбите.

          Нямаше да ѝ каже нищо. Просто щеше да си получи заслуженото. Колкото и да бе хубава, нямаше право да се подиграва така с хората. С НЕГО!

          Сърцето му биеше лудо, а мислите му ставаха все по-черни. Качи се на втория етаж и тръгна към единствената отворена врата. Беше тъмно, но на него не му пукаше. Очите му вече бяха привикнали. Влезе в спалнята. Видя очертанията на разхвърленото легло. Чаршафите бяха отметнати. Но нея я нямаше. Погледна вляво и видя вратата на банята. Беше открехната. Но и там бе тъмно.

          Зи се стъписа. Как бе възможно това? Той беше абсолютно сигурен, че тя беше в спалнята. Хиляди мисли, идеи и предположения се завъртяха в главата му. Имаше още една стая долу. Холът! Дали пък Аная не беше там?

          Зи се затича към стълбите. Беше почти сигурен, че е там. Там бе единственото място, което не бе проверил.

          Докато слизаше, Зи се препъна и се претърколи по стъпалата. Аная... Мисълта за нея не му излизаше от главата. И тогава чу как нещо изчатка в гръбнака му. Остра болка се разпростря по цялото му тяло. Отвори очи и видя черна сянка над себе си. Опита се да извика, но сякаш гласните му струни бяха изтръгнати. Беше му едновременно студено и горещо. Сведе поглед към корема си и сълзи изпълниха очите му. Ножът, с който бе решил да накаже Аная, се беше забил до дръжката.