6 мин за четене
Най-после и в моя двор изгря слънце. Дойде сабахлен жената и ме изрита да ставам; каза, че кучката се окучила, балдъзата избягала с един герентовец, а на комшията му умряло магарето, щото било гладно и изяло един празен найлонов чувал. Щяла да умре за малко и тъщата, понеже от лакомия се задавила с кокоши кокал, но за кутсуз ветеринарят, дето лекувал магарето и не успял да го излекува, този път се намесил в решаващия момент и бръкнал в гърлото с пенснетата, с която бъркал в магарешкия задник, та извадил кокала. Проклетницата веднага се ококори и още незавърнала се съвсем от оня свят, се нахвърли върху мен: „Да пукнеш дано, мискинино, къде си ми затрил ченето!" Дъртата си беше внушила, че всички неприятности, които и се случват на стари години, се дължат на мен, дори че използвам нейното чене и поради склерозата съвсем беше забравила, че още лани като хранила прасето, кихнала и ченето паднало в коритото, а прасето моментално го схрускало. От тогава тя не може да глозга кокали и предпочи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация