Aug 19, 2008, 9:53 PM

БГ-ъндърграунд 

  Prose » Narratives
917 0 0
6 min reading
Най-после и в моя двор изгря слънце. Дойде сабахлен жената и ме изрита да ставам; каза, че кучката се окучила, балдъзата избягала с един герентовец, а на комшията му умряло магарето, щото било гладно и изяло един празен найлонов чувал. Щяла да умре за малко и тъщата, понеже от лакомия се задавила с кокоши кокал, но за кутсуз ветеринарят, дето лекувал магарето и не успял да го излекува, този път се намесил в решаващия момент и бръкнал в гърлото с пенснетата, с която бъркал в магарешкия задник, та извадил кокала. Проклетницата веднага се ококори и още незавърнала се съвсем от оня свят, се нахвърли върху мен: „Да пукнеш дано, мискинино, къде си ми затрил ченето!" Дъртата си беше внушила, че всички неприятности, които и се случват на стари години, се дължат на мен, дори че използвам нейното чене и поради склерозата съвсем беше забравила, че още лани като хранила прасето, кихнала и ченето паднало в коритото, а прасето моментално го схрускало. От тогава тя не може да глозга кокали и предпочи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Random works
: ??:??