– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и отмъстителен бе противникът, срещу когото се изправиха, затова и още дълго щеше да им се наложи да водят битка за надмощие.
Приличаше на яростна вихрушка от негодувание. Всяка разкъсана частица от този свят се бореше срещу нежеланото им присъствие. Дори земята под краката им се надигаше в бунт, а времето и пространството се изкривяваха в болезнени конвулсии.
Анаил и Самаил стояха невъзмутимо като двама непреходни и неповалими стълбове на вечността, подкрепяйки своята единствена. Всеки удар, всеки лъч, всеки пламък, които се опитваха да поразят Аделина срещаха мощен отпор от лъчистия меч на Анаил, както и от обсидиановата ярост на Самаил.
Дим и пепел се носеха навред. Пукнатините в реалността ...