(Без)Делниците на един писател- част 40

– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!

Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и отмъстителен бе противникът, срещу когото се изправиха, затова и още дълго щеше да им се наложи да водят битка за надмощие.

Приличаше на яростна вихрушка от негодувание. Всяка разкъсана частица от този свят се бореше срещу нежеланото им присъствие. Дори земята под краката им се надигаше в бунт, а времето и пространството се изкривяваха в болезнени конвулсии.

Анаил и Самаил стояха невъзмутимо като двама непреходни и неповалими стълбове на вечността, подкрепяйки своята единствена. Всеки удар, всеки лъч, всеки пламък, които се опитваха да поразят Аделина срещаха мощен отпор от лъчистия меч на Анаил, както и от обсидиановата ярост на Самаил.

Дим и пепел се носеха навред. Пукнатините в реалността пулсираха със злокобна червенина. Тримата стояха върху мъничък остров насред бездната от унищожение наоколо. Безкрайната нощ надвисваше над тях, тежка като съдбата им. Напрежението се сгъстяваше, всяко вдишване беше схватка, всяка мисъл- атака. 

Аделина първоначално не обърна особено внимание на засилващото се чувство за главоломно нарастващата мощ, която ѝ бе чужда, но извираше някъде от сърцевината на тялото ѝ. Само че тя настояваше все по-упорито да се прояви и да изригне навън.

Напук на вътрешната ѝ енергия, врагът изобщо не отстъпваше. Първичната разруха тук бе стара, чак древна, вплетена в самата тъкан на реалността. Хаосът се надигаше отново и отново, сякаш смеейки се нагло в лицата им.

Лъчистият поток на богинята също прогаряше дупки в действителността. Те се преобразуваха бързо в действащи портали и коварните сенки мигом се втурваха към тях, за да избегнат поражението си. За щастие, всички те в крайна сметка водеха отново към същото измерение и малко по малко мракът биваше побеждаван.

Онези, които не загиваха, биваха поробени от черното чародейство на Самаил. В Мрачното царство винаги изпитваха недостиг на работна сила, а този автентичен мрак тук бе точно това, от каквото се нуждаеше тъмният властелин. Хаос, гняв, отмъщение… Тъй много и същевременно тъй искрено… Ако можеше да го напълни в съдове, нямаше да му стигнат бъчвите от винарната му, която между другото от последното си снабдяване не бе използвана по предназначение. Самаил предпочиташе да разнообразява вечността си с други наслади- доста по-полезни и приятни, отколкото наливането с вино. 

Следейки внимателно своя главен източник на удоволствие, как усърдно се бори да победи тъй добре познатата му вечна нощ, той усети внезапен дисбаланс. Приличаше на болка в стомаха, като от преяждане след продължително гладуване. Тъмният господар разтревожено се обърна към Архангела на любовта и Анаил му отвърна със същия стреснат поглед. Неразривната връзка помежду им сигнализираше, че нещо необичайно се случва с богинята.

– Аделина! Да се махаме от тук веднага! Наближава криза! Ани, хвани я преди да се е случило непоправимото!

Анаил, който не един или два пъти бе успявал да плени червенокосата стихия в обятията си, без да се замисля последва заповедта на брат си и я обезвреди на мига. Самаил се огледа внимателно още няколко пъти и подозрително помириса въздуха. Опасността се отдалечаваше, но въпреки това не бе напълно преминала.

– Ще опитаме по-късно. Сега трябва да си починеш.

– Не съм уморена, Самаил! А и когато започна нещо, винаги го довършвам докрай! Клела съм се…

– Многоуважаема наша единствена! Не ми ги пробутвай тия с личния кодекс на честта и обещанията пред самата теб! Безопасността ти е наш приоритет. Така беше, докато се помещаваше в смъртно тяло, така ще бъде и сега, когато самата ти съдържаш в себе си много повече от душа. Ако буйстваш, ще употребя груба сила. 

– Ти? Срещу мен? Нали не си въобразяваш, че имаш някакъв шанс срещу богиня, демоне?

Самаил я стрелна унищожително, разпери пръстите си и от дланите му изригна плътна примка от смолиста вискозна субстанция, която я обездвижи на мига. Черният властелин погали лицето ѝ и я целуна покровителствено по челото. Изражението му бе мрачно като дълбините на ада. Аделина се обърна умолително към Анаил, но разочароващо- той не откликна на молбата ѝ. Двамата ѝ любими я отнесоха начаса в Небесния дворец, където я заключиха в покоите ѝ, а самите те свикаха малкия съвет на архангелите. Анаил обаче остана да бди над нея, за да не извърши отново някоя импулсивна безумна постъпка в пристъп на пословичния си инат. Самаил, като по-опитен в управленските дела, оглави съвета:

– Братя! Въпросът, по който изразих желание да се съберем, е спешен и твърде деликатен, за да го отлагаме. Известно ви е, че откакто се обединихме в Триединство с възлюбената ни богиня, и аз, и Анаил имаме пълен достъп до преживяванията ѝ. Както емоционални, така и физически. При последната ни битка с хаоса, разпръснат в древни времена от майка ни, двамата с брат ми доловихме обезпокоителна промяна в състоянието на Аделина. Тя е съвършено ново създание сега, след като съдържа в себе си едно неизброимо множество от божествени искри. Но поначало е човек, макар и в идеално безсмъртно тяло. И то човек от женски пол. Майка на Светлината е титла, която се дава на най-висшето същество в нашия свят. Но тя предполага и успешното изпълнение на някои функции, присъщи единствено на жените. В тази връзка, бих искал с голямо задоволство да ви съобщя, че нашата богиня е на път да изпълни своята изконна роля. Майката на Светлината в най-скорошен отрязък от Вечността ще стане майка на божествени наследници. За да избегнем злощастно стечение на обстоятелствата като при последната ѝ бременност, сме длъжни да организираме непреодолима охрана около нея. Същевременно е необходимо да не я изолираме и ѝ позволим да изпълнява задълженията си към Баланса. За да си гарантираме благоденствие, ще се наложи да се потрудим усърдно. Знаете с какво вселенско бедствие си имаме работа, така че “да дадем всичко от себе си” изобщо няма да е достатъчно. Към момента, растящите в нея богове са твърде слаби, за да се съпротивляват, но колкото повече порастват, толкова по- могъщи ще стават. Ние двамата с архангела на любовта ще я удържим, несъмнено. Но за децата ще ни е нужна помощ. Твърде диви и необуздани са духовете им. Ако се вслушате внимателно, вече бихте могли да уловите деструктивната им енергия. Така че отсега нататък всеки един от вас и вашите подопечни трябва да бъдете денонощно нащрек. Готов съм да изслушам предложенията ви относно повишаване на нивото ни на защита, касаещо настоящата ситуация.

Докато Самаил се съвещаваше с предводителите на небесното войнство, Анаил ставаше жертва на безсилния гняв на Аделина.

– Как смеете! Пренебрегвате ме като равнопоставен член на Триединството! Прекъсвате важна мисия по някакви свои съображения, без изобщо да поискате мнението ми! Пленявате ме и ме затваряте в собствения ми дворец! Аз каква съм? Богиня или робиня? Ани, за брат ти ми е ясно, но защо и ти?

– Нищо не ти е ясно, Лина. Очевидно е, че сама няма да проявиш благоразумието да се пазиш, затова се налага ние да го сторим. Не бива да повтаряме фаталните си грешки.

– За какво говориш? 

– Традициите съществуват, за да се спазват. Една такава традиция е например обявяването на Благата вест от ангел.

– Шегуваш се! 

– Странно е, че самата ти не си го разбрала досега. Ние със Самаил едва не откачихме, когато установихме контакт с тях. Да, Аделина. Отново са двама, но този път са доста по-стихийни. Разбирам, че жадуваш да създадеш Равновесие повсеместно колкото се може по-скоро, но децата няма да ти го позволят. Трябва да им отдадеш цялата си енергия, за да се родят здрави. Ако действаш постарому, с голяма вероятност ще свършиш като безсмъртна развалина. Те ще вземат от теб полагащото им се, без да се интересуват от последиците. Но ако проявиш грижа и обич към тях, ще ти отвърнат със същото. Ако не жадуваш да родиш две нови свирепи Разрушения, по-добре свиквай с ролята на бъдеща майка и остави силовите дейности на нас със Самаил.

– Не бих могла просто така да се откажа от същността си. Световете се нуждаят от мен.

– Ти си богиня, неоспорим факт. Но в никакъв случай не бива да пренебрегваш децата си. НАШИТЕ деца. Ние няма да ти го позволим.

– Не мога да повярвам! Значи в края на краищата за вас е важно единствено да ме употребите като инкубатор на богове? Дотам ли се свежда Свещената клетва? Ами ако аз не съм готова? Ако не желая тези деца точно сега? Ако ги намразя още преди да са родени?

– Не говори така, любов моя!

– Не биваше Сътворение да избира мен за своя приемница. В противен случай защо ще ме принуждава да върша нещо против волята си? Защо да се примирявам с подобна несправедливост? Не, Анаил. Върховният Бог трябва да е мъж. Пък нека създава колкото си ще деца, били те законни или копелета.

– Не мислиш какви ги плещиш. Разбираемо е. Но такава е волята на Баланса и ти ще се подчиниш ако държиш да го съхраниш и поддържаш.

– Ще се изненадаш, но няма да стане така. Засега ще ме държите в плен, но едва ли ще да е задълго. И тогава ще видите…

– От теб вече сме виждали какво ли не, Аделина. Да ни удивиш, шокираш, ужасиш, никога не е представлявало трудност за теб. Но случаите, в които оправдаваш очакванията ни и то положително, все още се броят на пръсти. Защо не пробваш да умножиш успехите си? За разнообразие…

Анаил я прониза със същия остър като арктически вихър поглед на брат си, след което млъкна и се обърна на другата страна, докато Аделина продължаваше да сипе закани и проклятия по него и Самаил.

Тази бременност щеше да е предизвикателство за безсмъртните. Не само заради яростната съпротива на бъдещата майка да я доведе до успешен край, но и поради обстоятелството, че растящите в нея създания имаха собствени виждания за бъдещето на световете около себе си и те коренно се различаваха от традиционните за Мрака и Светлината. Абсолютно незабележимото и бавно отваряне на портал от тях, през който сенките на хаоса от паралелните вселени да достигнат до Земята бе само едно от твърдите доказателство, че децата имат потенциала да засенчат родителите си. Даже да ги надминат. Без значение дали става дума за нещо добро или за най-голямото зло, което някога би могло да съществува в който и да е от световете…