Черно-бяло

         Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
         Гледам в монитора и нищо не виждам. Изведнъж осъзнавам, че два часа гледам един и същ сайт. Явно съм заспал. Отново. Чува се музика от колонките - вече стотици пъти изслушани песни, еднакви са ми всичките. Музиката звучи тихо и немощно на фона на туптящата сива тишина в ушите ми.
         Щорите са свалени. Не знам от колко часа вече съм на компютъра. Единствената светлина в стаята идва от монитора, значи бая време трябва да е.
Примигвам.
        Ох, пак ме болят очите. И главата започва да ме цепи. Малко е още, няма да обръщам внимание.
        Натискам цервеният хикс в горния десен ъгъл на монитора. Излизам от сайта и вече за не знам кой път гледам десктопа - чисто черен с дванадасет иконки, разположени в кръст. Пускам уинампа и си оглеждам плейлиста - нищо за сегашното ми настроение. Песните са разбъркани. Пускам следващата - не, не става. Следващата - също. И така, за около десет минути отхвърлям над сто песни и окончателно затварям уинампа. Музиката започна да ме дразни и без това.
        Случайно поглеждам часовника в долния десен ъгъл и отварям широко очи - вече е три часа след полунощ. Не, че ми се спи, просто са минали около десет часа, откакто седнах пред компютъра.
        Скуката е поглъщаща. Из интернета няма нищо, музиката ме отегчава до смърт. Отварям папката с игрите и гледам тъпо всичките иконки - нито една не я искам сега. Поглеждам към долния десен ъгъл, малката лента с активните програми. В скайпа никой не ми е писал. Все пак го пускам. Хмм, никой, с който ми се пише. Затварям програмата.          
       Изведнъж стомахът ме заболява много, много гадно. Явно отново почти не съм ял.  Бая съм жаден. Отивам за вода. Да, обаче за да отида, трябва да стана. Краката ми почти не мърдат. Ръцете ми висят безжизнено, както винаги. С огромни усилия се вдигам - наистина огромни. Оф, гадно, краката ми пак се схваната, едва ги движа.
      Някак си се домъквам до кухнята. Вдигам се на пръсти и взимам една чаша от рафта над мивката. Сипвам си студена вода и я изпивам на един дъх. Гърлото ми пак е сухо.     Изпивам още една чаша. А, вече по-бива. Пък и краката ми се пооправиха малко. Отивам до компютъра отново. Ама скуката е още по-голяма.
     Я, някой ми е писал по скайп. Да проверя... ее, пак от тези автоматично пращащи се съобщения. Оф, тъпи са и ме дразнят. Само ми дават фалшиви надежди, че някой иска да си пише с мен, което е трудно и досадно само по себе си.
     Ставам от стола и вдигам щорите - виждам черно-бели къщи, черно-бели дървета, черно бели- светлини. Всичко е възприело цвета на снега и на нощта. Гледам отнесено беззвездното небе няколко секудни и пак сядам на разтракания ми стар стол. (новият се разпадна изненадващо лесно).
     Няколко секудни се чудя какво да правя на компютъра. Нищо не се сещам... Главата отново ме заболява... Перфектно просто!
     Абе, дай да напиша девета глава, си казвам. Ама главоболието пречи, и то бая...
     Пък и идеи нямам...
     Решено е, няма да пиша това. Няма да пиша нищо сега.
     Затварям очи и се унасям. Спи ми се все пак.
     Изведнъж отварям очите и гледам нещо леко странно - всичко, освен монитора е черно-бяло. Сънувам, викам си. Сънят е много скучен явно, нищо не се случва. Хайде де, да дойде нещо огромно и да ме вземе някъде.
     Нищо подобно. Само тишина. И всичко е черно-бяло. Без монитора.
     Аболютно идентично с настроението ми, това място ми се вижда по-близко до мен. Оглеждам се - и аз не съм черно-бял. Йей! Леко се развеселявам.
     К'во ли ще стане, ако изляза ? Нищо, т'ва е сън, бе идиот. Поглеждам часовника на компютъра и виждам нещо странно - все още е три сутринта, а беше минал поне половин час оттогава.
     Изведнъж ми се прихожда до тоалетната и оставям това за по-късно. Сънят все пак е стряскащо реален. Оглеждам се в огледалото (както винаги) и забелязвам нещо странно - то ме показва много различен. Образът ми в огледалото не е съвсем моя. На първи поглед е почти същият човек. Обаче нещото от огледалото не е човек. Стоя неподвижен и го гледам.
     Това пак съм в основни линии, обаче има малки промени - очите ми са червени и в тях гори огън от злоба. Еее, стига де, аз съм добряк попринцип. Кучешките зъби на отражението ми бяха издължени и изглеждаха много остри. Якоо, вампир съм. А, к'во е т'ва тук? Оо, крилаа. Винаги съм искал такива - черни, сякаш създадени от тъмнина във форма на прилепските. На врата ми се мъдреше някакъв сребърен череп с два дребни кинжала с остиетата навън. Е, т'ва не го разбирам особено. Както и да е, нека да продължавам да оглеждам. ААА, каквооо!? Мечовеее. Тези, тези са велики просто. Малко приличат на най-добрите мечове от любимите ми игри - къси и извити с цял речник странни руни по тях.
     Интересно е да се гледам с всичките тия подобрения. Тъкмо да изляза от банята, когато отражението ми примигна (аз стоях неподвижен през цялото време). ‘'Ела де" - вика ме алтернативният ми образ и маха с ръка да го последвам. Докосвам с дясната ми ръка огледалото и повърхността му се разлива като течно сребро. Дланта ми потъна в огледалото. Изкарах я и вкарах главата си.
     - К'ВО Е Т'ВА МЯСТО, ПО ДЯВОЛИТЕ!? - крещя си наум.
     - Моят свят е туй - отговаря ми отражението ми.
     - Ааа, пич, много сори, ама се махам, може после пак да намина, става ли?
     - Хуу, няма проблем - усмихва ми се по-странното ми аз.
     Изкарвам главата си от огледалото и се замислям за мястото, което току-що видях. То е пределно странно и определено ме кефи, обаче не ми се оставаше там - имам и по-важна работа (като да проверя какво става в хладилника например).
     Таа, онова място е странно, да. Навсякъде се рееха черни и червени столове. Столове!!! Нямаше под там, отражението ми се разхождаше по въздуха явно. А то един въздух беше... По-скоро кръв и въглища, смляни в атмосферата. Там имаше и някакви зелени светкавици, които се биеха май в далечината. Светлината беше червена, докъдето стигаше взора (до безкрая май).
     Таа, за хладилника ли мислех?А, да, точно така беше. Хладилника...