Черно-бяло
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Изведнъж осъзнавам, че два часа гледам един и същ сайт. Явно съм заспал. Отново. Чува се музика от колонките - вече стотици пъти изслушани песни, еднакви са ми всичките. Музиката звучи тихо и немощно на фона на туптящата сива тишина в ушите ми.
Щорите са свалени. Не знам от колко часа вече съм на компютъра. Единствената светлина в стаята идва от монитора, значи бая време трябва да е.
Примигвам.
Ох, пак ме болят очите. И главата започва да ме цепи. Малко е още, няма да обръщам внимание.
Натискам цервеният хикс в горния десен ъгъл на монитора. Излизам от сайта и вече за не знам кой път гледам десктопа - чисто черен с дванадасет иконки, разположени в кръст. Пускам уинампа и си оглеждам плейлиста ...