30.12.2009 г., 13:34 ч.

Благодаря ви приятели! 

  Проза » Други
1156 0 3
1 мин за четене

Благодаря ви приятели!

"Не ми трябват много приятели...
Стигат ми двама, трима,
но такива, които в душите си
следи от моите болки да имат..."

Отново прашните пътища...
Усилно време.
Гроздобер.
Танцуващата в житото отдавна се беше скрила някъде...
Лястовичките и щъркелите също.
Дъжд...
Вятър и прокрадващо се слънце.
Надвечер. Хотел. Кафе бар и ресторант, превърнати в картинна галерия.
Феерия! Красота!
Отнякъде се разнасяше нежен блус.
Нещо съвсем различно от новомутренската кичовщина.
Перо, графика, акварел, масло - почти всички техники, в шепа събрани...
Виждах нарисувани вашите стихове...
Осъзнах ли, че сте около мен?!? Да!!!
Задуши ме, когато ви преоткривах в картини...
Отидох на брега на Дунава, гледах златния залез...
Кървавочервен, предвещаваше вятър.
Сам бях, а не бях!
Душата ми танцуваше.
Ракитата шепнеше:
- Слушай вятъра, момче, слуш-ш-ш-а-й вятъра!
Разбрах, че сте с мен, че сте в мен, дори когато ме няма...
И ви благодаря!!!


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??