Блгдариа, което се произнася като …
Лято, жега, мерак, мрън – мрън,касичка, магазини, топки, дюшек, плавници, очила, джапанки, сандалки, дрешки, шапки, кремчета, авто сервиз, багаж, сандвичи, хладилна чанта, жена, деца, куче …
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачка, два пъти се долива вода, в Карнобат се сменя водна помпа, ‚Ау – Оу … мирише на море‘ … народа дъвче сандвичи, слънцето вече е напекло и започва борба кой да отвори / затвори прозорците, ‚Дай да спрем тука…‘ , Китен, плажа, кой каквото си е наумил награбва от багажа и тича на плажа … , чаршаф на пясъка, чадъри, надуване на дюшек и топки, юрош към водата …
Излягам се каталясал където ми падне и започвам да реанимирам по моя си начин – затварям очи и започвам да изследвам къде съм напрегнат. Отпускам се като желе и старателно си изследвам двигателния апарат. Лежа няколко минути и откривам няколко възмутени свои части – мускулчетата на левия ми крак все още потрепват от амбриажа, десния крак – от газта, ръцете - от дългото стискане на кормилото, а така също и от пренасянето на цялото необходимо / безполезно барахло, както и не на последно място – гърдите ми от работата им като помпа на надуваеми задължително – ентусиазиращи нещица за плажа. Процедурата впоследствие е елементарна – възмутените части ги оставям стационарни с тенденция за желиране и с микро движения леко помръдвам прикрепящите ги части – таза и рамената. Наистина – след няколко движения достигам перфектното им положение, когато те се сливат със всеобщото спокойствие да не ги усещам, издълбали си в пясъка нужната удобна форма … и тогава, когато вече никой не протестира мога да ги оставя – забравям за тях, отдалечавам се и усещам, как Сънчо ме взема в безпаметните си обятия …
След няколко часа пооткрехвам очи, защото започва да ме влудява миризмата на пресно изпечени пуканки и стомахът ми, въпреки, че не е вършил никаква работа развява плакати, че е бил празен и ако не удовлетворя исканията му ме чака гладната смърт … Постепенно се връщам в действителността, наоколо във всички посоки щъкат двукраки и четирикраки и огласяват плажа с неразбираеми звуци …
Тогава осъзнавам, че трябва да кажа
БЛАГОДАРЯ
На екипа си – намирам се под чадър, обилно намазан със слънцезащитен крем
БЛАГОДАРЯ на жената
Синът строи кули, а дъщерята … щъка с лейка в ръка и показва на майка си творението си от малки мидички … до главата си съзирам пакетче слънчогледови семки … кучакът също се е постарал …Ееее
БЛАГОДАРЯ деца и кучаци …
Най после всички ме наобикалят и … се хилят като обезумели … на гърдите ми дъщерята е сътворила малки плитчици с нейните ластичета … и …и … е наредила буквички с мидичките …
БЛГДАРИА ТАТ..
(нямало място за последната буквичка),
което се произнася като …
БЛАГОДАЛЯ 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Всички права запазени
