Болката


"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен.
Тя идва, за да ме направи тъжен и
същевременно издръжлив. Болката е навсякъде
- в мислите, в сърцето ми, във всяка част от тялото ми.
Болката унищожи доброто в мен. Но тя не знае, че аз съм свикнал с нея.
Болката с нищо не може да ме изненада.
Тя идва, за да ме направи тъжен
и същевременно издръжлив. Тя е тук, навсякъде. Виждам я, в мислите
си, в сърцето си я усещам...
Не искам повече да се заблуждавам, затова се предавам.
Не съм щастлив. Никога момиче не ме е
обичало. Никога не
съм имал повече от един приятел.
Не ме е страх и ще го направя сега.
Ако проблемът е в мен
- не бих отрекъл. Не се страхувам. Болката е вътре в мен. Тя идва, за да
ме направи тъжен и същевременно издръжлив.
Сега си представям как потъвам - бавно, докато не докосна дъното.
Дъното на едно езеро.
Винаги съм
искал да го докосна, защото си мисля, че само така ще мога да събера моето
счупено сърце.
Имам усещането, че ако докосна
дъното, болката ще спре. Да, искам
болката да спре, но този път завинаги.
Да, аз свикнах с нея, но тя е вътре в мен.
Болката ме промени и
сега иска душата да ми разруши. Но, за Бога!
Аз няма да и го позволя.
Тя идва, за да ме направи тъжен и
същевременно издръжлив, но тя забравя, че аз съм толкова тъжен и
издръжлив, заради нея, че вече дори нея усещам, не я чувствам. Вече няма
болка, няма любов, няма приятелство, няма самота, няма страх. Има само
едно езеро и едно дъно и аз го докоснах сега и завинаги.