Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен главата ми се цепи на хиляди парчета, чувам как дробовете ми стържат и на всичкото отгоре някой хвърля гюлета из коридора!
- Аз съм, Жижко! Нося…
- Е ти за малоумен ли ме имаш! Ти ще си, кой друг! Кой ще ми направи напук да ме тормози и то, когато съм толкова болен? Помолих ли за тишина? Помолих! Да не мислиш, че не чух как превърташе ключа цели пет минути! Бавно, за да ме тормозиш. Всичко виждам, всичко чувам и всичко знам! А то е, че си отмъстителна, всеки път, когато боледувам, ти издевателстваш над мен.
- Че какво толкова напра…
- Ха, и питаш! Защо изсипа онези гюлета из коридора? За да ме стреснеш! А аз съм направо съсипан от тази болест! Днес съм кихнал цели седем пъти! Седем! А вчера само пет! Което означава, че болестта ми се задълбочава! Ами хремата? За нея изобщо не мислиш!
- То и аз имам хрема, ама…
- Твоята хрема е съвсем обикновена! Като на всички! Тече ти цивката и толкова! Моята хрема е със зачервяване, сърбежи, тече по-особено, по-обилно, по-така… тя е странна, силна, жестока и уморителна хрема! Но на теб не ти пука, естествено! Хремата ми била като нейната! Щото ти си ходиш с цивката и хич не ти пука! Секнеш се в кърпичката и готово! Чакаш да мине! За седмица! А аз искам да мине за два дни!
- Ми да ти мине, бе Жижко, зер не искам… - простена Хортензия.
- Сигурна съм, че не искаш! Защото ако искаше, нямаше да миткаш по магазините, ами щеше да бдиш над мен! Да бдиш!!!
- Ми нали бдя, Жижко! Сън не спя от твоето стенание… и все бдя!
- О, и се оплакваш! Съпругът ти болен, бере душа, може да са последните му часове, а ти се оплакваш,че ги споделяш с него? С този, който за всеки празник те поздравява и дори понякога ти купува цвете?
- Не си толкова болен, Жижко… все пак, това е настинка?
- Ти пък откъде знаеш? Да не си доктор, а? Моята идиотска, ужасна хрема, кашлям! И да знаеш, вече горя в температура! Току що я измерих! Вдигнал съм 37.5! Няма кой една чаша вода да ми поднесе, компрес на челото да ми сложи, хапче да ми даде! Няма! А аз изгарям!
- При тази температура аз ходя на работа и…
- Знам, знам, ама ти си като чук, бе Хортензио! Деяниш! Теб една настинка не може да те събори! А моята температура от 37.5 се усеща като 39.8! Защото аз съм с по-ниска телесна температура и сега направо изгарям! Нямам сили да се мръдна! Я ела да ми пъхнеш възглавницата по-хубаво, че нещо ми убива!
Хортензия сви устни и отиде да нагледа болника, пред когото имаше една купа с шлюпки от слънчоглед.
- Не бива да ядеш семки, нали кашляш, дразни гърлото! И бира си пил!
- Опа-а-а! Болният трябва да яде, та да има сили да пребори болестта! Но какво да ям аз, питам те? Какво? До мен имаше само пакет слънчоглед! С какво да го прокарвам, ако не с бира? Питаш ли ме дали имам сили да се отмъкна до хладилника? Не ме питаш! Нямам сили дъх да си поема, една дума да изрека, толкова съм каталясал от тази тежка болест, която ме налегна. А на вас не ви пука! Да беше омесила една баница! Ама не с готови кори, искам дърпана! А майка ти е майсторица! Викни я да дръпне едни кори, белки ми се отвори апетит! Сили да ми дойдат, Хортензио! Аз сили нямам да дишам, да говоря, душата ми в петите слезе. Съсипан съм и омаломощен… Къде е Генади? Сигурно пак джурка из интернет. Наднича при мен само през половин час, пита „Как си, тате?” и с това се свършват грижите му. Скоро го викни и да дойде да ми ветрее с вестник над главата, че изгарям от температура!
След малко въпросният Генади беше над главата над баща си и с едната ръка му вееше, с другата джуркаше из телефона си. Хортензия отиде да прави чай и питателна храна за болника, който стенеше и нареждаше за по-сетнешни грижи и лечение.
Когато чаят беше готов, Жижко все още не си беше поел дъх от оплакванията и продължи:
- А къде е Катето? И тя ли е на компютъра или си говори с приятелки? Тя баща няма ли? Поне да дойде да се сбогува с мен в последният ми час! Нямам сили за нищо! За ни-що!!! Викай я да ми куса чая с лъжичка! Да направи и тя нещо в последните ми минути, после да не я бие по съвестта, че ги е пропуснала и не се погрижила за мен! Хортензио, какво готвиш, ма? На супа ми мирише! И стига с тия митове, че топлата пилешка супа лекувала! Аз друго знам! Сега, като съм толкова зле, когато химията не помага, ще пробваме народна медицина. Вземи, та направи една греяна ракия, но й сложи мед! Гледам, донесла си краставици и домати, виж там та направи една шопска салатка! С повече зехтинец! И метни някоя пържола, ама по-мазна, да ми даде сили. Ох, дали ще мога да хапна! Кате, като ме напоиш с чай, ще ми даваш в устата късчетата от пържолка, майка ти ще ми боде салата, а Генади нека ми вее за хладно! И по-чевръсто ветрей, не зяпай в телефона! Ще има ли дърпана баница? Ох, едва дишам, тази температура… силицата ми взе, едва говоря, едва…
© Латинка Минкова Всички права запазени