Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен главата ми се цепи на хиляди парчета, чувам как дробовете ми стържат и на всичкото отгоре някой хвърля гюлета из коридора!
- Аз съм, Жижко! Нося…
- Е ти за малоумен ли ме имаш! Ти ще си, кой друг! Кой ще ми направи напук да ме тормози и то, когато съм толкова болен? Помолих ли за тишина? Помолих! Да не мислиш, че не чух как превърташе ключа цели пет минути! Бавно, за да ме тормозиш. Всичко виждам, всичко чувам и всичко знам! А то е, че си отмъстителна, всеки път, когато боледувам, ти издевателстваш над мен.
- Че какво толкова напра…
- Ха, и питаш! Защо изсипа онези гюлета из коридора? За да ме стреснеш! А аз съм направо съсипан от тази болест! Днес съм кихнал цели седем пъти! Седем! А вчера ...