10.02.2016 г., 18:19 ч.  

Bonne Nuit, Mon Amour (Лека Нощ, Любима Моя) 

  Проза » Разкази
891 0 5

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

8 мин за четене
Bonne Nuit, Mon Amour
В мъглата на последната си нощ аз съзнах, че злото съществува и е реално почти колкото деня. Потънал в дима на стотина цигари, отдадох се на спомени, понеже мястото за нови преживявания беше наближило своя край. Чувствах се на няколко пръста над земята- твърде ниско, за да летя, но достатъчно високо, за да ми е добре. Да, добре съм, благодаря ти, че попита. Знаех си, че ще попиташ. Ако не мен, поне себе си.
С пръст нарисувах няколко фигури по влажното стъкло. Бяха грозни, но останах доволен. Красотата е временна и в последствие се оказва куха. На кухи фигури и хора вече се бях нагледал до болка.
Направих и няколко кръгчета с дим и се усмихнах. Последното сякаш увисна пред мен, наложи се да го разсея с ръка и да прошепна една тиха молитва в името на неговото щастие. Беше чисто суетене, знаех, че щастието за него ще е трудно- постижимо. Ако си дим не искаш да ставаш въздух, ако си скала не искаш да ставаш пясък, ако си облак не искаш да се стапяш в летния порой. Тов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомир Койчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??