5 мин за четене
Не знам, как се озовах в Каракас. Шумен град с абсолютно не разбираемо движение по улиците. Спрял съм на едно кръстовище и чакам светофара да светне зелено. На островчето между двете шосета един младеж се качи върху велосипед с едно колело и висока седалка. В ръцете си държеше няколко бухалки и започна да жонглира, лъкатушейки между колите. След минута спря и тръгна с протегната шапка да очаква дарения от шофьорите.
Отворих прозореца и държах в ръката си десет долара. Той се наведе и ги взе. Видях лицето му и замръзнах. Бях аз...
- Благодаря ви, Господине. Много сте щедър.
Светофара светна червено. Зад мен свиреха клаксони. Колите започнаха да ме заобикалят и всички шофьори ми сочеха среден пръст. Видях, че младежът стоеше на другия тротоар и сгъваше велосипеда. Направих идиотична маневра и спрях до него. Излязох от колата.
- А, щедрият мецанат. Съжалявам, но няма да ви върна парите. Трябват ми.
- Искам да поговорим.
На кръстовището беше пълен хаос и всеки момент щяха да ме набият.
- О ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация