Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутината на ежедневните задачи, в сивотата на тълпата – заобикалящата те посредственост, в последователността, в цикличността. Разбира се е невъзможно да избягаме от този омагьосан кръг, щом като всичко се редува – ден, нощ, ден, нощ; пролет, лято, есен, зима и отново отначало. Идва краят на годината – тридневна отпуска от работа; трябва да подготвим семейните празници; дълги списъци за в магазина; притеснение, че въглищата могат да не достигнат за целия сезон; подаръци за децата, ами за старците на село – също; фойерверки, телевизионни програми; премиера, излъчван точно в полунощ – едно и също, едно и също, линейно и статично. Уникално еднообразно. Не, не, не може. Тогава, ако не тук, къде е сми ...