Jan 28, 2016, 9:40 PM

Борба за смисъл

  Prose » Others
769 0 0
1 min reading

Какво ни поддържа живи? Ще кажеш храната, водата, слънцето или нещо също толкова банално и примитивно. Помисли пак. Какво ни кара да се борим? Една борба за съществуване, борба за жизненоважни ресурси – в случая, борба за смисъл. Смисъл за живот. Смисъл, търсещ се (и навярно всеобщо намиран) в рутината на ежедневните задачи, в сивотата на тълпата – заобикалящата те посредственост, в последователността, в цикличността. Разбира се е невъзможно да избягаме от този омагьосан кръг, щом като всичко се редува – ден, нощ, ден, нощ; пролет, лято, есен, зима и отново отначало. Идва краят на годината – тридневна отпуска от работа; трябва да подготвим семейните празници; дълги списъци за в магазина; притеснение, че въглищата могат да не достигнат за целия сезон; подаръци за децата, ами за старците на село – също; фойерверки, телевизионни програми; премиера, излъчван точно в полунощ – едно и също, едно и също, линейно и статично. Уникално еднообразно. Не, не, не може. Тогава, ако не тук, къде е смисълът?

Според мен смисълът подава своята опашка другаде. Иззад съвсем друг храст в полярната пустиня. Намира се в незнанието и по-конкретно – страха от незнанието. В тази думичка се съдържа цялото ни мимолетно съществуване: страх. Изречи го на глас, няма проблем. Колкото по-рано го осъзнаем и назовем, толкова по-лесно ще свикнем с тази мисъл. Боим се от смъртта, защото не знаем какво ни чака после, какво ни е подготвила съдбата по-нататък. Не знам защо очакването е тягостно и непоносимо и когато дойде часът, се боим (да де, от страха), но все пак, ако там ни чака нещо още по-приятно? Точно в това е същността на проблема: че никой не може да ни каже. А може би никой не иска да се връща, тук при нас, защото там е милиони пъти по-съвършено от мизеруването ни тук. Погледнато по този начин, смъртта може да се приеме като дългосрочна ваканция. Едно безкрайно бягство от порочността на рутината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Банчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...