14.03.2019 г., 23:47 ч.

Брой до десет 

205 5 6
9 мин за четене

© Мильо Велчев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Макаренко по дядовски с елементи на математика
  • palenka (Пепи)
    Като деца крадяхме вечер празни шишета от лимонада и бира от касите зад павилиона на Леля Веска, павилионът беше близо до завода и се продаваше всичко: пиене, безалкохолни, вафли, салам за мезе за работниците след работа... на другия ден ги връщахме и си купувахме вафли и лимонади с парите от тях. Скъсвахме се да се тъпчем с вафли и лимонада, докато след 2-3 седмици ни хванаха! От дето крадехме, там ги и връщахме, детска работа!
    Напишках се от смях и аз, докато броех до 10 и се тъпчех с вафли с героинята, много истински.
    Глас от мен, успех!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Тъжно, смехът ми се струва неуместен, но иначе разказа е хубав. Чета те с интерес.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    На мен ми беше тъжно през цялото време.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Пфу!Да развалят на детето сефтето!😅
    Едно детство когато е лишено от сладка радост и живее в оскъдица...
  • Сенд (Георги Стоянов)
    Майсторски разказано. Тъжното и смешното се преплитат, но на мен повече ми беше тъжно, защото знам колко боли, с боб под коленете.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.