Предизвикателство (Конкурс):

История в която, забит е коренът в тъгата, но с времето успешно стеблото разцъфтява смешно

Темата е зададена от Довереница (Дочка Василева). Ето и нейното пояснение:

"Тоест, история която претърпява сюжетен обрат  с мрачно, тъжно или трагично начало, а  впоследствие пръстът на съдбата ги забърква такива, че се превиваш от смях... Размер като за нормален разказ. По едно произведение от участник и гласуване за два разказа.

Успех на всички евентуални участници!"

 

 

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Проза
5 март 2019 г., 10:00 ч.
20 април 2019 г., 23:59 ч.
25 април 2019 г., 23:59 ч.
Веднага след одобрение
1
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приключил

Още Предизвикателства »



Класация
12 резултата
Стефан застина като ударен от гръм, когато ги видя. Анита лежеше по гръб на шезлонга до вътрешния басейн на хотела, а един едър мъж, със светла коса се бе надвесил над нея. Загледа със завист очертаните мускули на гърба му и си помисли, че не е лошо самият той да посещава по-често фитнеса. Доста се ...
  982  10  56 
2 място (13  30.3%) Операция "Сватба"
Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която за ...
  735  38 
3 място (14  28.6%) Емигранти
Емигранти
( Чикагски историйки )
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялат ...
  813  13  29 
В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...
  532  15 
5 място (4  11.5%) Врабче
- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
  361 
6 място (4  10.9%) Наследница
Раздавката премина в минорно настроение. Поплакаха си с родата и се утешиха взаимно, спомниха си най-щастливите години, преживяни заедно. "В здраве и болест, в радост и горест, докато смъртта ви раздели"- бяха им чели на младини в гражданското. Но Славена все се надяваше, че последният тежък час ще ...
  406  12 
7 място (4  9.8%) Брой до десет
Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
  467 
8 място (6  9.1%) Добруджа Police
Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...
  746  19 
9 място (2  9.1%) Забърдо
Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...
  328  10 
10 място (2  6.3%) Аз и Веска
Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
  409  14 
11 място (5  6.3%) Ще умра
Очите на дядо Георги бяха насълзени от болка. Идваше му да реве като селското магаре Марко когато си търси партньорка или го е ухапала някоя муха. Въпреки преклонните си 90 години все още не беше стъпвал на зъболекар и не предполагаше, че един зъб може толкова да го мъчи. Вечерта не беше спал, а и б ...
  900  46 
12 място (0 ) Кутсузлия
– 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ...
  373 
Предложения
: ??:??