Предизвикателство (Конкурс):

История в която, забит е коренът в тъгата, но с времето успешно стеблото разцъфтява смешно

Приключил
Детайли на предизвикателството
Категория Проза
Начало 5 март 2019 г. в 10:00
Краен срок за участие 20 април 2019 г. в 23:59
Край на гласуването 25 април 2019 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 1
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 2
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували

Класация
11 резултата
2 място (13  30.3%)

Операция "Сватба"

Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която за ...
2.8K 12 39
3 място (14  28.6%)

Емигранти (Чикагски историйки)

Емигранти
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялата си прелест и светлини ...
2.8K 13 25
4 място (8  18.2%)

Погребален агент за един ден

В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...
2.2K 4 14
5 място (4  11.5%)

Врабче

- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
1.6K 2 4
6 място (4  10.9%)

Наследница

Раздавката премина в минорно настроение. Поплакаха си с родата и се утешиха взаимно, спомниха си най-щастливите години, преживяни заедно. "В здраве и болест, в радост и горест, докато смъртта ви раздели"- бяха им чели на младини в гражданското. Но Славена все се надяваше, че последният тежък час ще ...
1.7K 5 12
7 място (4  9.8%)

Брой до десет

Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
2.5K 5 6
8 място (6  9.1%)

Добруджа Police

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...
2.7K 2 18
9 място (2  9.1%)

Забърдо

Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...
1.5K 1 9
10 място (2  6.3%)

Аз и Веска

Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
1.7K 1 12
11 място (5  6.3%)

Ще умра

Очите на дядо Георги бяха насълзени от болка. Идваше му да реве като селското магаре Марко когато си търси партньорка или го е ухапала някоя муха. Въпреки преклонните си 90 години все още не беше стъпвал на зъболекар и не предполагаше, че един зъб може толкова да го мъчи. Вечерта не беше спал, а и б ...
2.3K 1 43
12 място (0 )

Кутсузлия

– 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ...
2K 1 1