Предизвикателство (Конкурс):
История в която, забит е коренът в тъгата, но с времето успешно стеблото разцъфтява смешно
Темата е зададена от Довереница (Дочка Василева). Ето и нейното пояснение:
"Тоест, история която претърпява сюжетен обрат с мрачно, тъжно или трагично начало, а впоследствие пръстът на съдбата ги забърква такива, че се превиваш от смях... Размер като за нормален разказ. По едно произведение от участник и гласуване за два разказа.
Успех на всички евентуални участници!"
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детайли на предизвикателството
Класация
Емигранти (Чикагски историйки)
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялата си прелест и светлини ...
Погребален агент за един ден
Врабче
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...
Наследница
Брой до десет
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
Добруджа Police
Забърдо
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...
Аз и Веска
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
Ще умра
Кутсузлия
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ...