Будилник в командировка
Телефон с шайба. Не работи. Въртя шайбата... 3... 5... - Ало... (пук... пук) Скъпа, ти ли си (пук) Обичам те и те искам (пук... пук)
- Перверзник... кого обичаш бе... (пук) Жена ти е... (малии, грешка)
- Теб, как кого!?
(пук... пук)
- Твойта... (това не е за пред хора)...
Нощ. Прозорецът не се отваря и спя на отворена врата. Будилника отеква. Тик... так... Комар. Завивам се с петносания чаршаф през глава. През моята глава с ушите в които още отеква "Перверзник" "Коцкар" "Детето ти гладува, а ти... ( и това не е за пред хора)
Зашивам си шамар и потъвам ... Плувам в океана на една дъска. Акули или само перки ме обикалят. Дъската се люлее и за малко да цопна. Русалка, с три опашки. Или е Сирена? Цопвам насред перките, които се оказват плувните шапки на децата ми с форма на акулски перки. Като виждат триопашатата Сирена акулите, пардон, плуващите ми деца се разбягват. Сирена доплува до мен.
- Желая те! - И аз... - Но как .. с тия опашки...? - Е, постарай се, де!
Разтварям два от люспестите плавници. Няма нищо. Сбъркал съм. Нахлувам между другите два. Кеф! Сирената притваря очи, а клепките и са прозрачни; Не мога да свърша, като ме гледа. Минавам и отзад. КЕЕФ!
- Перверзник!
От дълбините изплува октопод с лице на жена ми. На деветото му пипало е закачен Будилник.
Звън!...
6:30...
Чаршафа има още едно петно.
Прозявам се до 6:38.
Ставам. Защо ставам?
Е, сега пък въпроси.
Слушалката на телефона е отворена,
а, да! Сетих се защо ставам.
И тая командировка отгърмя без Сирена.
Поне Горгона не може да ме обвини.
"Перверзник!" По-скоро "помияр" С малко "п".
Въздух!
Имах някаква работа, абе що не я зае.а!
Нали съм Перверзник!
- Ало, Сирена!?
- Защо не ми се обади?
- Нали сега ти се обаждам!?
кратко мълчание...
- Знаеш ли как съм облечена?
- Знам как ще те разсъблека, Аууу...
- Идвай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени