Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото...
Чужди са.
Чаршафи с петна от...
не казвам от какво...
Телефон с шайба.
Не работи.
Въртя шайбата... 3... 5...
- Ало... (пук... пук)
Скъпа, ти ли си (пук)
Обичам те и те искам (пук... пук)
- Перверзник...
кого обичаш бе... (пук)
Жена ти е... (малии, грешка)
- Теб, как кого!?
(пук... пук)
- Твойта... (това не е за пред хора)...
Нощ.
Прозорецът не се отваря и спя на отворена врата.
Будилника отеква. Тик... так...
Комар.
Завивам се с петносания чаршаф през глава.
През моята глава с ушите в които още отеква
"Перверзник"
"Коцкар"
"Детето ти гладува, а ти... ( и това не е за пред хора)
Зашивам си шамар и потъвам
... Плувам в океана на една дъска.
Акули или само перки ме обикалят.
Дъската се люлее и за малко да цопна.
Русалка, с три опашки.
Или е Сирена?
Цопвам насред перките, които се оказват плувните шапки на децата ми с форма на акулски перки.
Като виждат триопашатата Сирена акулите, пардон, плуващите ми деца се разбягват.
Сирена доплува до мен.
- Желая те!
- И аз...
- Но как .. с тия опашки...?
- Е, постарай се, де!
Разтварям два от люспестите плавници.
Няма нищо.
Сбъркал съм.
Нахлувам между другите два.
Кеф!
Сирената притваря очи, а клепките и са прозрачни;
Не мога да свърша, като ме гледа.
Минавам и отзад. КЕЕФ!
- Перверзник!
От дълбините изплува октопод с лице на жена ми.
На деветото му пипало е закачен Будилник.
Звън!...
6:30...
Чаршафа има още едно петно.
Прозявам се до 6:38.
Ставам. Защо ставам?
Е, сега пък въпроси.
Слушалката на телефона е отворена,
а, да! Сетих се защо ставам.
И тая командировка отгърмя без Сирена.
Поне Горгона не може да ме обвини.
"Перверзник!" По-скоро "помияр" С малко "п".
Въздух!
Имах някаква работа, абе що не я зае.а!
Нали съм Перверзник!
- Ало, Сирена!?
- Защо не ми се обади?
- Нали сега ти се обаждам!?
кратко мълчание...
- Знаеш ли как съм облечена?
- Знам как ще те разсъблека, Аууу...
- Идвай!