Буря от нежности
Тази година нещо ни липсваше. Може би... онези златисти целувки по ръцете ни. Онзи приятен южняк. Усмивките на момините сълзи. Преливащата от нюанси морска ивица...
Момичето с бялата рокля излезе развълнувано от малката колиба на ливадата, която обитаваше отскоро. Простря дългата си пола на цветчета на тънкия канап и притича покрай дърветата...
Да, нещо определено ни липсваше... Може би дългите пръсти на щурците, които по цяла нощ изнасяха рок концерти. Техните електрически китари се захранваха от хладния нощен вятър. Птичките им приглашаха на беквокал. Летежа на глухарчетата беше най-добрия сценичен ефект, който някога бяхме виждали...
Момичето приглади рошавите си коси с цвят на слама, докато наближаваше морето. Тънкото памучно одеялце отново беше събрало онези песъчинки, нетърпеливи да получат от топлината му. То се огледа. Залезът пристъпваше тихо на пръсти, а млечнобялата му кожа потреперваше от лекия морски бриз...
Да, нещо със сигурност липсваше. Онези фенери на пристанището бяха угаснали. Смеховете ни утихнали. Никой не смееше да припари там по тъмно. От малки ни казваха, че там живеят опасни сирени, русалки, акули и дори самотната, бледа, опустяла сянка на онзи моряк, който преди години доброволно се хвърлил на всички тях. Плачът му, казваше ни баба, се чувал всяка нощ... Но на нас нещо ни липсваше...
Момичето с бялата кожа лежеше на тънкото одеялце. Момчето със златистата целувка на ръцете си я обгръщаше. Цялото крайбрежие беше притихнало от тази нежна буря. Тихи гръмотевици и жарки светкавици прехвърчаха. От него към нея. От нея към него. Те мълчаха, но сякаш пръстите им споделяха най-съкровените си тайни. Звездите кротко се ронеха от мъка, че не са на тяхно място. Неговите сини диаманти пропадаха в нейните дълбинни кладенци. Нейното кафе преливаше в неговото море. Басовите му струни създаваха най-красивата симфония с нейните акустични акорди...
И гръмогласните вълни на морето слушаха тази светла, тиха приказка. Дори и ние, немирниците на нашето малко градче, бяхме притихнали.
Като се прибрах почетох от книгата на баба. Там пишеше, че Пролетта била красиво, чисто момиче със светли коси и тъмни очи. Лятото - закачлив младеж с бисерно сини очи...
И тогава осъзнах какво липсваше и на мен, и на моите другари, и на всички ни в това малко крайморско градче. Липсваше ни... Лятото.
Но то вече не идваше при нас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
