Тази година нещо ни липсваше. Може би... онези златисти целувки по ръцете ни. Онзи приятен южняк. Усмивките на момините сълзи. Преливащата от нюанси морска ивица...
Момичето с бялата рокля излезе развълнувано от малката колиба на ливадата, която обитаваше отскоро. Простря дългата си пола на цветчета на тънкия канап и притича покрай дърветата...
Да, нещо определено ни липсваше... Може би дългите пръсти на щурците, които по цяла нощ изнасяха рок концерти. Техните електрически китари се захранваха от хладния нощен вятър. Птичките им приглашаха на беквокал. Летежа на глухарчетата беше най-добрия сценичен ефект, който някога бяхме виждали...
Момичето приглади рошавите си коси с цвят на слама, докато наближаваше морето. Тънкото памучно одеялце отново беше събрало онези песъчинки, нетърпеливи да получат от топлината му. То се огледа. Залезът пристъпваше тихо на пръсти, а млечнобялата му кожа потреперваше от лекия морски бриз...
Да, нещо със сигурност липсваше. Онези фенери на пристанището бях ...