25.06.2009 г., 20:36

Бяг

1K 0 1
1 мин за четене

 

        Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но макар и в паника, тя умело се ориентираше в познатата среда. Прелиташе стремително край ниските храсти, прескачаше високите треви и криволичеше сред гъстата растителност, без да усеща дерящите я вейки. Хладният въздух превръщаше дъха й в облачета пара, а в ушите й кънтяха гласовете на преследвачите, които се приближаваха от всички страни. Острият й слух безпогрешно разпознаваше бързите им стъпките сред огромното, но познато разнообразие от звуци. Вече не чуваше нито разногласния птичи хор, нито песента на вятъра в короните на дърветата, нито ромона на близкия поток- възприемаше единствено надвисващата опасност. Бе на ръба на изтощението, крепеше я единствено присъщото на всяко същество желание за живот. Макар и да не виждаше никого, усети, че е обградена. Пътят за отстъпление беше отрязан, страхът й премина в безнадежност и тя хаотично се замята ту на една, ту на друга посока, опитвайки се да намери изход. Проехтя гръм. Силен , рязък, смразяващ кръвта гръм. Невидима вълна я блъсна и я отхвърли встрани. Уцелиха я. Непозната болка прониза тялото й, краката й се подкосиха, но с неимоверно усилие успя да се изправи. Усети как силите я напускат, но, залитайки, направи още няколко крачки. От множеството дупчици по тялото й се стичаха тънки струйки кръв, които се увеличаваха при всяко мъчително движение. Гората край нея се люшна, после небето и земята размениха местата си. Строполи се тежко сред изсъхналите листа, борейки се отчаяно да си поеме дъх. Видя като в мъгла размитите силуети на преследвачите си, докато неразбираемите им оживени гласове бавно заглъхваха. После настъпи тишина... и мрак. Последно облаче пара излетя от ноздрите й, а светлинката в очите й угасна. Когато ловците се надвесиха над нея, сърната вече беше мъртва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...