Jun 25, 2009, 8:36 PM

Бяг 

  Prose » Narratives
711 0 1
1 мин reading

 

        Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но макар и в паника, тя умело се ориентираше в познатата среда. Прелиташе стремително край ниските храсти, прескачаше високите треви и криволичеше сред гъстата растителност, без да усеща дерящите я вейки. Хладният въздух превръщаше дъха й в облачета пара, а в ушите й кънтяха гласовете на преследвачите, които се приближаваха от всички страни. Острият й слух безпогрешно разпознаваше бързите им стъпките сред огромното, но познато разнообразие от звуци. Вече не чуваше нито разногласния птичи хор, нито песента на вятъра в короните на дърветата, нито ромона на близкия поток- възприемаше единствено надвисващата опасност. Бе на ръба на изтощението, крепеше я единствено присъщото на всяко същество желание за живот. Макар и да не виждаше никого, усети, че е обградена. Пътят за отстъпление беше отрязан, страхът й премина в безнадежност и тя хаотично се замята ту на една, ту на друга посока, опитвайки се да намери изход. Проехтя гръм. Силен , рязък, смразяващ кръвта гръм. Невидима вълна я блъсна и я отхвърли встрани. Уцелиха я. Непозната болка прониза тялото й, краката й се подкосиха, но с неимоверно усилие успя да се изправи. Усети как силите я напускат, но, залитайки, направи още няколко крачки. От множеството дупчици по тялото й се стичаха тънки струйки кръв, които се увеличаваха при всяко мъчително движение. Гората край нея се люшна, после небето и земята размениха местата си. Строполи се тежко сред изсъхналите листа, борейки се отчаяно да си поеме дъх. Видя като в мъгла размитите силуети на преследвачите си, докато неразбираемите им оживени гласове бавно заглъхваха. После настъпи тишина... и мрак. Последно облаче пара излетя от ноздрите й, а светлинката в очите й угасна. Когато ловците се надвесиха над нея, сърната вече беше мъртва.

© Ангелина Трифонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??