РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
16.02.2021 г., 16:57 ч.  

 Бягство 

  Проза » Разкази
454 3 11
Произведение от няколко части
5 мин за четене
Срещнах я случайно! Дойде на интервю за работа. Сега..., като се замисля, май нищо не е случайно в този живот! Тя ме намери в точния момент, за да ме научи, че живота има и друго лице - лице което до тогава не познавах!
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държах. Можех сама да готвя, но исках някой на когото да разчитам. Тя нямаше много опит, беше работила в бар - с малко и типично за баровете меню. Не беше подходящият човек, когото търсех - но вътрешният ми глас говореше друго. От този ден, Ирина стана неизменна част от мен и живота ми! Не ми обърна гръб, не ме намрази - въпреки че в началото се държах строго и дистанцира с нея. Е дългите часове - прекарани заедно в кухнята, тя леко-полеко от работник се превърна в мой приятел или както на майтап се наричахме - "моята половинка ". Така постепенно ми разказа за живота си.
Понякога, чета разказите си и се питам: "Защо са все тъжни?" Може би, защото хората по-лесно споделят тъгата и болката си. Радо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Росица Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??