24.02.2021 г., 6:09 ч.

 Бягство - трета част 

  Проза » Разкази
288 2 12
Произведение от няколко части « към първа част
10 мин за четене

Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за утре, за следващия изгрев, новия ден, за ново начало, а забравяме, че книгата на живота ни е написана и авторът е начертал пътя ни! На нас ни остава само да прочетем и изживеем написаното, а ако имаме сила - може и да го променим. Може би...

Ирина с малки и упорити стъпки вървеше и чертаеше бъдещето си. Животът и бе някак спокоен! Изпълнен с грижи по двамата и любими мъже. Рядко ходеха на гости и почти нямаха приятели. Единствените визити - бяха от сестрите на Георги. Мъжът и работеше упорито, издигнал се бе до постта - началник смяна. Не бе щедър на мили думи и жестове. Понякога се държеше толкова студено, че Ирина я побиваха тръпки. Спря да и казва, че я обича - за последно го чу, когато се роди синът им. Преди да се оженят пак бе пестелив на думи. Рядко даваше воля на чувствата си, но показваше внимание и беше мил с нея. Сега бе различно - бе негова и нямаше нужда от внимание и мили думи, това бяха "лигавщини " - според него. Свикна някак си с тази затвореност и студенина - такъв бе характерът му. Искаше и се да е поне малко романтичен! Да и подари цвете - за някой празник, да я прегърне - ей така без повод, да я люби вечер нежно - не просто като животно, което задоволява нагона си. Тези теми - бяха табу! Той бе първият мъж в живота и, само във филмите беше виждала, че съществува и друг тип любов - нежна и романтична. Но това бяха филми - измислица, а реалността - нещо различно!

 

Всички гости бяха пристигнали, малкият уютен апартамент приличаше на кошер. Ирина трескаво нареждаше масата с различни салати, канапета и специалитети - които собственоръчно бе приготвила. Рожденият ден на сина и бе един от редките поводи, в които събираше роднини и приятели в дома им. Малката сестра на Георги - Лили, се суетеше около нея с цел да и помогне. Ирина погледна часовника си - мъжа и закъсняваше, а това бе нетипично за него. На пода седеше три годишният им син Калин и усмихнато разопаковаше подаръците си. Погледна го с любов, стремеше се да не го лишава от нищо - не искаше да изпита лишенията, които тя бе изпитала.

Външната врата се отвори и тя изтича да посрещне съпруга си. В тъмния коридор видя силуета му - подпрян на стената, опитвайки се да събуе обувките си. Стомаха и се сви. " Боже, само дано не е пиян! " Приближи се до него и усети остра миризма на алкохол. Приклекна и свали внимателно обувките му. Постави пред него домашните чехли. Георги сърдито ги изрита.

- Остави ме на мира, не ми трябват тия шибани чехли! - изръмжа той.

- Добре, само се успокой, имаме гости! - прошепна притеснено тя.

В хола ги посрещна весела глъчка, заваляха поздравления и прегръдки към Георги, а той се ухили доволно. Ирина въздъхна тихо. Усети вперения поглед на Лили в нея. Усмихна се, повдигна леко рамене и се отправи към кухнята. Цяла вечер бе неспокойна. Не можеше да откъсне поглед от мъжа си - той празнеше чашите с ракия една след друга. Когато всички си тръгнаха и Калин заспа, тя се зае да прибере и измие последните чинии. Георги стискаше шишето с остатъка от ракия, а зачервените му очи шареха по нея. Побиха я тръпки!

- Не мислиш ли, че пи достатъчно? - прошепно тя.

Разбра, че е сгрешила с въпроса си, когато усети злобния му поглед да лази по лицето и. Шишето с трясък се разби в стената и остави мокро петно по бялата мазилка. Ирина стреснато потръпна и сключи ръце около тялото си. Усети, как вълна от алкохолна миризма се приближава към нея. Страх скова тялото и. Не можеше да помръдне. Пръстите му се промушиха в косите и. Почувства остра болка в главата. Силните мъжки ръце я удряха яростно - тези ръце, които до вчера я прегръщаха. Всичко бе обвито в мъгла.

- Моля те, спри! Боли! Ще събудиш детето! Умолява те, недей! Моля те! - хлипаше тя, свита на пода.

- Ще се научиш, да си затваряш устата! Чу ли? - крещеше той, като обезумял. После всичко потъна в мрак и тишина.

Ирина усети пронизваща болка по цялото си тяло. Ушите и пищяха - сякаш хиляди сирени бяха завили. Размазаната гледка пред очите и започна бавно да се избистря. Надигна се и цялата треперейки се изправи. Отиде до спалнята. Проснат на леглото, Георги спеше непробудно. От огромното огледало я гледаше една непозната жена. Дясното и око беше синьо, а от сцепената устна се извиваше тънка струйка кръв. Ирина не можеше да спре тялото си да трепери. Безпомощно изхлипа, запуши устата си с ръка, а сълзите и закапаха.

На сутринта чу хлопването на външната врата и разбра, че е тръгнал за работа. Бе прекарала ноща в детската стая свита на пода. Изкъпа се, опита с грим да прикрие следите от юмруците му. Трябваше да заведе сина си на детска градина. Искаше да се скрие, да не вижда никой. Хиляди чувства разкъсваха душата и - срам, безсилие, гняв и най - вече страх. Само ако можеше да изтрие този ден, да забрави.... Главата и щеше да се пръсне от болка и от хиляди мисли. " Трябваше ли да си тръгне? Къде да отиде? Какво да направи? "

Вечерта Георги се прибра с букет цветя! Приближи се до нея и се опита да се усмихне.

- Моля те да ми простиш! Не исках...Нали знаеш, че те обичам. Не трябваше да ме предизвикваш, като пия ставам заядлив. Не мога да се контролирам. Прости ми! - прегърна я той.

Прости му!

" Всички семейства имат проблеми, ще се справим с това. Той обеща! Само той ме обича, никой друг не мисли за мен. Имаме дете, а то има нужда от здраво семейство! " - повтаряше си тя.

 

Животът тръгна пак в старите си релси. Ирина се върна на работа - след трите години майчинство. Бе единствената жена в екипа, но с трудолюбието си заслужи уважението им. Имаше лек характер, не се караше с колегите си и не се занимаваше със сплетни и интриги.

Бяха минали няколко месеца от онази вечер. След извинението на Георги повече не споменаха тази тема. Ирина зарови някъде дълбоко в паметта си неприятния спомен.

Наближаваше Коледа. Бригадата им решиха да си направят малка почерпка, след последния работен ден преди празника. Бяха закарали Калин при баба му за една седмица. Тя умираше за него, бе кръстен на нея.

Ирина разгледа гардероба си, нямаше много дрехи, а роклите и бяха само няколко. Взе една синя, леко прилепнала, която и бе подарила Лили за рождения и ден. Щеше да остане на почерпката и предната вечер предупреди Георги, че ще закъснее малко.

Вечерта беше прекрасна. Колегите и разказваха вицове, стари случки и времето някак неусетно мина. Когато се усети..., вече беше десет часа. Сбогува се и забърза за в къщи. Щом отключи входната врата, инстинктивно усети опасността. Една огромно ръка я хвана за косите и я повлече по коридора. Георги крещеше бясно.

- Курва! Уличница! Ще те науча да ме уважаваш! По кое време се прибираш? Боклук такъв, за кого си се гримирала, а?

Завляка я до кухнята и грабна една кърпа. С едната ръка я стискаше за косите , а с другата яростно търкаше лицето и. Набута главата и под грифа и пусна студената вода. От него лъхаше на алкохол.

Ирина трепереше свита на пода. Чакаше го да заспи. Бе взела решение! Изправи се бавно, с тихи стъпки отиде до вратата. Взе ключовете си, обляка палтото, грабна чантата и се измъкна от жилището. Нощната тъмнина погълна силуета и.

Позвъни плахо на звънеца, беше дванадесет без пет и всички спяха. След второто и позвъняване Лили отвори сънена вратата. Погледна я изплашено и очите и станаха огромни.

- Мога ли да остана у вас? - каза Ирина и се разплака.

Двете стояха една срещу друга на кухненската маса и разговарях. Решиха, че ще е най - добре да остане у тях за известно време, докато решят какво да направят.

На сутринта Лили и съпругът и трябваше да излезнат. Разбраха се да имат сигнал - ще позвънят три пъти, за да им отвори.

След половин час звънецът отбори три позвънявания. Ирина си помисли, че нещо са забравили и бързо отключи вратата. Усети остра болка в слепоочието и потъна в мрак.

Когато отвори очи, видя Георги надвесен над нея. Очите му яростно горяха. Хвана я за ръката и я вдигна.

- Вземай си нещата и да те видя пред мен! - изсъска злобно.

Вървеше бавно след него, а по лицето и се стичаха струйки кръв. Хората я гледаха странно и извръщаха глава.

Следобеда Георги я заведе в болницата. Раната на слепоочието и не спираше да кърви. Доктора я попита как се е наранила. Тя излъга, че се е ударила в ъгъла на шкафа, а той се направи, че и вярва.

Вечерта и заяви, повече никога да не намесва роднините му в техните взаимоотношения или ще загуби сина си завинаги. Каза и да подаде молба за напускане и да си търси нова работа. Нямаше извинения, нито цветя. Не беше пиян. В този ден разбра, че няма спасение!

 

Ирина свикна с побоищата, научи се да прикрива следите им. Дори и да забележеха синините и, хората се правеха, че не ги виждат. Беше станала, като животно. Инстинктивно надушваше опасността. Знаеше, че закъсненията му след работа - означаваха, че се е запил някъде и ще се прибере пиян. Обличаше анцуг и повече дрехи върху себе си, за да омекоти ударите, а и така можеше по - лесно да избяга на вън. Първият път, когато му се изплъзна и избяга на улицата, бе по пижами. Цяла вечер стоя свита от студ на стълбището. Сега обаче бе подготвена, научи се да оцелява! Стъпваше на пръсти около него и не му противоречеше, стремеше се да изчезва от полезрението му, щом беше пиян. Понякога успяваш да избегне побоя, друг път не. Чувстваше се, като в минирано поле, не знаеше в кой момент ще настъпи мина и тя ще избухне. Опитваше се, да предпазва сина си - да не става свидетел на такива сцени. Молеше се да не посегне и на него!

 

Калин вече бе на дванадесет години. Ирина работеше в един шивашки цех. Георги беше спрял да дава пари за домакинството. Плащаше само апартамента и всичко останало изпиваше. Заплатата и не бе голяма, но успяваше да се справи. Лили бе заминала да работи в Испания. Често и звънеше по телефона, на няколко пъти и предлага да отиде при нея, но тя никога не прие на сериозно предложението и.

Погледна часовника си, той закъсняваше с един час. Обляка се, прибра ключовете на апартамента в джобовете и седна на масата. Синът и беше вечерял и го бе изпратила в стаята му. Надяваше се да заспи преди да се прибере баща му. Вратата хлопна! Тялото и се изпъна, като струна. Стана и се запъти към кухнята. Ядосваше и се, ако храната му не е топла. Сипа в една чиния и се върна в хола. Той седеше на масата - пиян! Прближи се тихо и я постави пред него. Лицето му почервеня, целият пламна... Запрати чинията в стената.

- Не разбра ли, че ми писна да ям тая леща? - извика гневно той.

- Съжалявам, имам само двадесет лева до заплатата! - тихо промълви тя.

- Каквооо? Искаш да кажеш, че не се грижа за вас ли? -изрева срещу нея.

Ирина разбра, че е сбъркала и ще получи поредната си доза побой. Опита се да се измъкне, но Георги успя да я докопа. Събори я на земята и я стисна за гърлото. Тя започна безпомощно да рита с крака, погледна го изплашено и там в очите му видя смъртта си.

- Мамооо! - чу гласа на сина си някъде от далеч.

Тъмнината бавно я обгръщаше, когато усети, че хватката му се отпусна. Въздухът пак нахлу в дробовете и. Задиша жадно!

На сутринта позвъни на Лили, помоли я да разговаря с Георги за предложението и за работа в Испания. Да го убеди, че така ще съберат пари - за да изплатят апартамента си. Беше убедена, че ако не се измъкне, той щеше да я убие. Днес, утре, вдругиден..., бе въпрос само на време! Молеше се Лили да успее да го убеди! Трябваше да избяга - за да живее!

 

 Следва продължение!

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, di_t! За мен е удоволствие да го чуя от разказвач като теб! ❤
  • Силен разказ...
    Много добре разказваш!
  • Роси, институции има!
    Полиция,прокуратура и съдилища, но те не могат да променят манталитета на всички комлексирани индивиди.
    Пък наближат ли избори стават "ослепително либерални".
  • Благодаря, Стойчо! Лошото е, че в България нама институции в защита на такива жени! Оставени са на произвола - да търсят изход сами! Историята е на моя приятелка, никога не съм била дори свидетел на такъв тип насилие, за това четох доста истории на такива жени, за да успея предам с чувство сцените!
  • Познато до системна болка състояние!
    Домашното насилие е практикуван "спорт " в България не от днес...
    Като че ли има нещо твърде лично, но така читателите приемат присърце повествованието,щом е написано с чувство!
  • Благодаря ви, момичета! Четох една статистика, че всяка четвърта жена в България е претърпяла насилие - психологическо или физическо! Ако е вярна статистиката, то това е ужасяващо!
  • Дано се измъкне, дано!
  • Страхът или човешкото достойнство ще победи...Следя те, Роси.
    С поздрав.🌹
  • Следя, Роси!
  • Интересно ми е с детето ли ще бяга?
  • Честно да си призная, прочетох по диагонал. Тези истории ужасно си приличат и насилието ми идва в повече.
    Което не значи, че няма да следя поредицата.
  • Толкова нерви ме завладяха за този Георги, сякаш си писала за комшията, лека му пръст!Чакам продължение!
Предложения
: ??:??